Леонардо да Винчи е роден през 1452 г. в тосканското селце Винчи, Италия. Незаконен син на флорентински нотариус и селска девойка, той е отгледан от родителите на баща си. На 14 години Леонардо отива да учи при художника Андреа дел Верокио, който пръв открива ранопоявилия се талант на момчето.
През 1483 г. Леонардо отива в Милано, в двора на Лудовико Сфорца, където пише прочутите си "Тетрадки" и рисува шедьоври като "Мадоната при скалите" и силно увредената днес фреска "Тайната вечеря" в манастира "Санта Мария де ла Грация". През 1499 г. Леонардо се връща във Флоренция и става инженер при Чезаре Борджия. По времето прекарано във Флоренция рисува и прочутата "Мона Лиза".
През 1507 г. Леонардо постъпва на служба при френския крал Луи XII. Работи първо в Милано , а после и в Рим, където има възможност да се отдаде на научните си интереси и да работи в области като геологията, ботаниката и механиката. През 1515 година кралят на Франция Франсоа I го кани да се установи в замъка "Клу", за да се занимава със своите изследвания.
Лаонардо е затворен и склонен към потайност човек - например записаното в тетрадките у е огледално изображение на действителния му почерк. Ето защо сведенията за личния му живот са малко, но е известна предаността му към антуража от красиви млади мъже, които е направил свои помощници. Това са Чезаре де Сесто, Болтрафио, Андреа Салайно и младият аристократ Франческо Мелци, когото Леонардо осиновява и прави свой наследник. Взима при себе и едно хубаво 10-годишно момче на има Капроти. То непрекъснато краде от художника, кражби, които Леонардо старателно отбелязва в тетрадките си. Прави много скици и портрети на Капроти през период от двайсет години.
Лаонардо работи бавно и му е трудно да завършва набелязаните проекти. Недовършената "Мона Лиза" му отнема 4 години. Много от неговите съвременници смятат, че си пилее времето и таланта. Според историка Васари на смъртното си легло Леонардо се упреква, че е обидил Бога и човечеството, защото не е успял да изпълни дълга си в своята област - изкуството.
Той умира в замъка "Клу" през 1519 г. Францческо Мелци е до смъртното му ложе.
По същество универсален гении, Леонардо е самобитен художник с изключителна сила на възействието, мислител с разностранни интереси, далновиден новатор и учен. Тетрадките му съдържат над 8000 страници с научни разрабоатки, изобретения, архитектурни планове и скици, както и на много съвременни изобретения като самолети и подводници. Те свидетелстват за изключителна находчивост и оригиналност. Не по-малко е въздействието на самия Леонардо като човек с неизтощима творческа енергия и проницателност, чиято сексуална ориентация е неразделна част от неговия гений. Талантът и славата му сякаш далеч надхвърлят истинското му влияние върху историята.
Макар да е превъзходен архитект, Леонардо едва ли някога е сътворил проект, който е изпълнен. От него не е останала поне една скулптура. Цялото наследство на този изключителен гений се свежда до много рисунки, няколко великолепни платна и редица бележници, които карат читателите да се чудят на гения му.
Автор: Албена Иванова
През 1483 г. Леонардо отива в Милано, в двора на Лудовико Сфорца, където пише прочутите си "Тетрадки" и рисува шедьоври като "Мадоната при скалите" и силно увредената днес фреска "Тайната вечеря" в манастира "Санта Мария де ла Грация". През 1499 г. Леонардо се връща във Флоренция и става инженер при Чезаре Борджия. По времето прекарано във Флоренция рисува и прочутата "Мона Лиза".
През 1507 г. Леонардо постъпва на служба при френския крал Луи XII. Работи първо в Милано , а после и в Рим, където има възможност да се отдаде на научните си интереси и да работи в области като геологията, ботаниката и механиката. През 1515 година кралят на Франция Франсоа I го кани да се установи в замъка "Клу", за да се занимава със своите изследвания.
Лаонардо е затворен и склонен към потайност човек - например записаното в тетрадките у е огледално изображение на действителния му почерк. Ето защо сведенията за личния му живот са малко, но е известна предаността му към антуража от красиви млади мъже, които е направил свои помощници. Това са Чезаре де Сесто, Болтрафио, Андреа Салайно и младият аристократ Франческо Мелци, когото Леонардо осиновява и прави свой наследник. Взима при себе и едно хубаво 10-годишно момче на има Капроти. То непрекъснато краде от художника, кражби, които Леонардо старателно отбелязва в тетрадките си. Прави много скици и портрети на Капроти през период от двайсет години.
Лаонардо работи бавно и му е трудно да завършва набелязаните проекти. Недовършената "Мона Лиза" му отнема 4 години. Много от неговите съвременници смятат, че си пилее времето и таланта. Според историка Васари на смъртното си легло Леонардо се упреква, че е обидил Бога и човечеството, защото не е успял да изпълни дълга си в своята област - изкуството.
Той умира в замъка "Клу" през 1519 г. Францческо Мелци е до смъртното му ложе.
По същество универсален гении, Леонардо е самобитен художник с изключителна сила на възействието, мислител с разностранни интереси, далновиден новатор и учен. Тетрадките му съдържат над 8000 страници с научни разрабоатки, изобретения, архитектурни планове и скици, както и на много съвременни изобретения като самолети и подводници. Те свидетелстват за изключителна находчивост и оригиналност. Не по-малко е въздействието на самия Леонардо като човек с неизтощима творческа енергия и проницателност, чиято сексуална ориентация е неразделна част от неговия гений. Талантът и славата му сякаш далеч надхвърлят истинското му влияние върху историята.
Макар да е превъзходен архитект, Леонардо едва ли някога е сътворил проект, който е изпълнен. От него не е останала поне една скулптура. Цялото наследство на този изключителен гений се свежда до много рисунки, няколко великолепни платна и редица бележници, които карат читателите да се чудят на гения му.