Константин Велики е първият християнски римски император. С покръстването си и с разнообразните мерки, които насърчават разпространението на християнството, той има важна роля за превръщането му от преследвана секта в преобладаваща религия в Европа.
Константин е роден около 280 г. в град Нисус /днес Ниш/. Баща му бил офицер с висок чин и Константин прекарва младежките си години в двора на император Диоклетиан.
Когато императорът се отказва от трона, бащата на Константин поема управлението в западната половина на римската империя. Една година след неговата смърт войските обявяват Константин за император.
Не е много сигурно точно кога е приел християнството Константин. Най-разпространеното предание гласи, че в навечерието на битката край Тибър, императорът видял в небето огнен кръст, придружен с думите "С този знак ще побеждаваш". Константин се посвещава най-искрено на разпространението на християнството. Една от първите му крачки в тази насока е Миланският едикт, с който християнството става законна свободна религия. Зад Миланския едикт не стои разбиране за необходимостта от религиозна търпимост. Напротив, Константиновото господство бележи началото на официални гонения против евреите, които ще продължат в християнска Европа още векове наред.
Константин не установява християнството като официална държавна религия. Но чрез законодателни и други мерки допринася много за разпространението му. При неговото управление става очевидно, че приемането на християнската вяра дава по-големи възможности да стигнеш до висока държавна служба. Константин е първият християнски император на Рим. Той преизгражда и разширява стария град Византия, преименуван на Константинопол и става негова столица. Константинопол /днешен Инстанбаул/ ще се превърне с един от големите градове на света, той е столица на Източната римска империя , а след това векове наред и на Отоманската империя. Константин свиква т. нар. Никейски събор, в който взима активно участие като разрешава спора между двама християнски богослови - Арий и Атанасий - като приема Символ на вярата, който влиза в православното богослужение.
Константин решава да получи кръщение едва когато е на смъртното си ложе, макар да е ясно, че той е приел християнството много преди това. Не по-малко ясно е, че духовната същност на християнството му е убегнала напълно. Той е бил безмилостен и жесток. И не само с враговете ви. По незнайни причини жена му и най-големият му син са умъртвени по негова воля през 326 г.
Трудно можем да твърдим със сигурност какво щеше да стане, ако го нямаше Константин. Напълно ясно е обаче, че с неговата подкрепа християнството бързо се разпространява и като численост , и като влияние. От вяра на едно нищожно малцинство за сто години то се превръща в преобладаващо вероизповедание на най-голямата империя в света. Несъмнено Константин е една от големите, централни фигури в европейската история.
Автор: Албена Иванова
Константин е роден около 280 г. в град Нисус /днес Ниш/. Баща му бил офицер с висок чин и Константин прекарва младежките си години в двора на император Диоклетиан.
Когато императорът се отказва от трона, бащата на Константин поема управлението в западната половина на римската империя. Една година след неговата смърт войските обявяват Константин за император.
Не е много сигурно точно кога е приел християнството Константин. Най-разпространеното предание гласи, че в навечерието на битката край Тибър, императорът видял в небето огнен кръст, придружен с думите "С този знак ще побеждаваш". Константин се посвещава най-искрено на разпространението на християнството. Една от първите му крачки в тази насока е Миланският едикт, с който християнството става законна свободна религия. Зад Миланския едикт не стои разбиране за необходимостта от религиозна търпимост. Напротив, Константиновото господство бележи началото на официални гонения против евреите, които ще продължат в християнска Европа още векове наред.
Константин не установява християнството като официална държавна религия. Но чрез законодателни и други мерки допринася много за разпространението му. При неговото управление става очевидно, че приемането на християнската вяра дава по-големи възможности да стигнеш до висока държавна служба. Константин е първият християнски император на Рим. Той преизгражда и разширява стария град Византия, преименуван на Константинопол и става негова столица. Константинопол /днешен Инстанбаул/ ще се превърне с един от големите градове на света, той е столица на Източната римска империя , а след това векове наред и на Отоманската империя. Константин свиква т. нар. Никейски събор, в който взима активно участие като разрешава спора между двама християнски богослови - Арий и Атанасий - като приема Символ на вярата, който влиза в православното богослужение.
Константин решава да получи кръщение едва когато е на смъртното си ложе, макар да е ясно, че той е приел християнството много преди това. Не по-малко ясно е, че духовната същност на християнството му е убегнала напълно. Той е бил безмилостен и жесток. И не само с враговете ви. По незнайни причини жена му и най-големият му син са умъртвени по негова воля през 326 г.
Трудно можем да твърдим със сигурност какво щеше да стане, ако го нямаше Константин. Напълно ясно е обаче, че с неговата подкрепа християнството бързо се разпространява и като численост , и като влияние. От вяра на едно нищожно малцинство за сто години то се превръща в преобладаващо вероизповедание на най-голямата империя в света. Несъмнено Константин е една от големите, централни фигури в европейската история.