Хелис

Проблемът за произхода на траките в историческата наука е от основно значение за решаването на редица проблеми свързани с културата и историята  на Югоизточна Европа. Един от озновните моменти в тяхната идентификация е дали те са индоевропейци. В съвременната наука е прието да се смята, че това е така, но къде тогава е прародината на индоевропейците? Учените локализират този ареал на различни места- Централна Азия, Централна и Източна Европа, в Прибалтика, В Подунавието. Някои археолози и езиковеди смятат, че прародината на индоевропейците е Югоизточна Европа и по- точно региона около Черно море и западните му земи около Карпатите и Егейско море. Точна локализация засега не е направена. Сперед лингвистите ареала на индоевропейците около края на IV хилядолетие е на юг от Урал и на север от Каспийско море. Засега това се приема като най- точната прародина, тъй като единствените доказателства за наличие на индоевропейско население ни дава лингвистиката.
За появата на траките на балканите съществуват няколко хипотези. Според някои археолози това е засвидетелствано в предходния период към бронзовата епоха. За този период може да се каже, че на Балканите се наблюдава коренно изменение свързано с промяна на погребалните обичаи, разрушения и пожари и т.н. Някои учени обясняват това единствено с инвазия, с което се поставя началото на индоевропеизацията. Според друга група учени и археолози не може да се наблюдава такава промяна на целия полуостров. На някои места животът наистина прекъсва, но на други той продължава, а картината се усложнява вследствие на вътрешни размествания и движения. Това се наблюдава най- добре за онези селищни могили на юг от Балкана. От решаващо, но не и от единствено значение е мнението и на лингвистите, които държат на тезата за автохтонния характер на тракийското население още от времето на новокаменната епоха- V хилядолетие преди Христа. В полза на тази теза някои изследователи виждат потвърждение във Варненския некропол, за който се говори и като за създаване на “първата европейска цивилизация”. Разбира се това е доста примамлива хипотеза, но засега не съществуват материали, които да докажат етническия произход на некропола.
За първи път името “траки” се споменава още от Омир във втора песен на “Илиада”, където с това име е обозначено неселението на Тракийски Херсонес: “ А пък Пейрой с Акаманта предвождаха всички тракийци, мирно живеещи покрай Хелеспонт бързотечен.”. Разбира се тук не става въпрос за цялото тракийско население познато на гърците в по- късна епоха, а вероятно за племето “травси”. Името “траки” е събирателно на множество племена , които обаче не се различават по своя етнос, а просто носят имена на царско- жречески династични фамилии: Одриси, Гети, Трибали, Едони, Беси. Самото название “траки” не е много ясно. Според едно тълкуване в йонийски и по- късно в атически език, то има смисъл на “смел, храбър”, което по- късно преминава в противоположно значение- остър,див, груб, суров, необуздан.
Писмените извори за траките са много оскъдни и имат гръцки произход. Поради липсата на своя писменост и писмени извори може да стигнем до извода, че траките не са имали нужда от записване, а когато това е било нужно са били използвани гръцки букви. Останки от тракийския език намираме единствено в топоними, хидроними, ороними, теоними, лични имена и малък брой глоси(думи), цитирани и преведени от антични писатели. Отделянето на тракийския в неговата индоевропейска среда, може да бъде наблюдавано откъслечно в края на II хил.пр.Хр. И съвсем сигурно за втората половина на I хил.пр.Хр.  Към сведенията, които ние получаваме  от античните автори следва да се борави с известно съмнение, като се има в предвид, че за гърците траките са чужди и те са представени на места в крайно негативна светлина. Въпреки това тези сведения са безценни, тъй като благодарение на тях в I в.пр.Хр. ние познаваме названията на 80 тракийски племена. Разбира се това са племена от различно време, като Тукидит ни разяснява как се получава етноним- заради военно- политическа изява и т.н. Оформянето на племенната карта на траките става в периода XII- VI в.пр.Хр. На север тя е доста рехава. Херодот казва, че агтарсите имат същите обичаи като траките. Тази племенна група граничи на север със скитите. В централната част се поставят мизите, а на запад от тях трибалите. Мизите са троянски сътрудници и майстори в ръкопашния бой (в “Илиада” Омир поставя мизите в Мала Азия). В по- късната античност мизи и беси става синоним на траки. Мизите се споменават у Херодот при описанието на войските на Ксеркс заедно с тавкрите, като описва как минават Босфора преди Троянската война. Според него мизите и тавкрите изстласкват населението по Стримон, което се нанесло в Мала Азия и е наречено витини. В по- късните митогравски версии се среща, че Тино и Витино били синове на Одрис. Според други версии те са осиновени деца на Феней. Най много са етнонимите в югозападните райони на траките. Тези предели се наричат Пеония по името на племето пеони. В този район могат да бъдат поставени и едони, бистони и бисалти.
Периода VI- IIIв.пр.Хр се свързва с държавно- политически изяви на гетите в района на североизточна България. В писмените извори се говори за гетския владетел Дромихет, който пленява един от наследниците на Александър Велики Лизимах след неговия наказателен поход срещу тракийските племена. Даките се появяват в много по- късен период, а авторите споменават, че двете племена говорят един и същ език. Въпросът с езика на траките все още не е решен. Той не е достигнал до наши дни, а опитите той да бъде реконструиран би биха безполезни, тъй като не са запазени граматичните и морфологичните особености на езика. Вероятно са съществували различни диалекти, но е неразумно да се мисли, че всяко племе има свой собствен език.

За крепостното съоръжение в местността Сборяново край Исперих по- всяка вероятност може да се смята, че това е столицата на гетския цар Дромихет, Хелис. В историческите извори тя е известна във връзка с пленяването на Лизимах и отвеждането му там. Според изворите след смъртта на Александър Лизимах получава Тракия, където за да затвърди властта си той потушава едно след друго избухналите въстания, като си пробива път  през старопланинските проходи побеждавайки Севт. Неговите успехи са прекъснати от владетеля на гетите Дромихет, който го пленява заедно със синовете му, а в последствие ги пуска. Тези събития се отнасят към  края на IIIв.пр.Хр.
За да се проследи по- добре развитието на укрепения град край Сборяново и неговите особености ще е най- добре да се направи обобща картина на укрепените тракийски селища. Разбира се те не са еднотипни, но в основни линии носят своите отличителни белези. Голяма част от тях са изградени на естествено укрепени планински места и по- трудно достъпни върхове. Стените им са изградени от ломени необработен камък без спойка и следват очертанията на терена. Гръцката дума за тракийските укрепени селища е “тюрзис”, което на български означава “кула”.
Предполагаемия Хелис е изграден фърху плато, заобиколено от три страни от река Карпинец. Крепостната стена обгръща площ от около 100 дка. Стената огражда план с почти триъгълна форма. Изградените масивни стени имат ширина между 3,6- 4,2 м., като може да предположи, че височината и достига до 7-7,2 м., а с парапета не по- малко от 8 м. Тази крепост е единствената по рода си засега в Тракия, където се наблюдава спойка от глина. Стената е изградена от грубо оформени каменни блокове от местен варовик с пълнеж от различни по големина камъни и спойка от добре омесена глина, която се е изпичала на място до степен на отухляване. Липсата на кули може да предполага, че голямата ширина на стената не е единствено с цел здравина, а тя позволява струпването и свободното движение на  на войски. Засега със сигурност е документирана кула единствено източно от южната порта. При проучването на крепостната стена са документирани северен и южен вход, като важна порта може би е съществувала и на югозапад. При документирането на ракопките могат добре да се проследят два строителни периода. При сондажни проучвания са открити и възможни квартали.
Интересното при плана е откриването на вътре;на крепостна стена. Тъй като вътрешно укрепление (цитадела) няма аналог в Такия, това откритие е неочаквано. Това вътрешно укрепление има площ от около 50 дка., докато цялото укрепление надхвърля площ от 100 дка. За сравнение може да се спомене, че цялата площ на Севтополис не е надхвърлял 50 дка. По отношение на жилищната архитектура може да се каже, че тя е следвала местната тракийска традиция. Сградите са строени със здрава дървена конструкция, измазана добре и от двете страни с глина. Има основание да се смята, че в околността има залежи на подходяща и качествена глина. Към културния пласт, който се отнася към втория строителен период  са открити фрагменти от покривни керемиди, което говори за съществуването и на големи представителни постройки. При груб анализ може да се предположи, че градът е бил населяван най- малко от 1500- 2000 души, а като се прибавят и кварталите може да е имало население над 3000 души.
Основно значение за точната датировкана обекта имат амфорните печати, които са в изобилие и говорят за развит внос на гръцки предмети. Датировката дава основание да се смята, че градът е възникнал в края на 40-та или началото на 30-те години на IVв.пр.Хр. Данните засега сочат, че преди това на платото  не е съществувало селище. За крайна дата се приема средата на IIIв.пр.Хр.  Тя е определено посредством документирано земетресение около 250г.пр.Хр. Според мнението на сеизмолозите то е имало магнитут около или над 7-ма степен по скалата на Рихтер. Това е достатъчно силно по мащаб земетресение, за да превърне толкова процъфтяващ културен и търговски център в руини. Освен руините обаче липсват данни за пожари,  липсват трупове и ценни вещи. Вероятно населението е било предупредено за наближаващото бедствие от по- малки трусове и се е изнесло вземайки всичко ценно със себе си. След това липсват данни да се твърди, че градът е бил построен наново.
Въпреки липсата на ценни предмети има основание да се твърди, че градът на гетите е бил проспериращ производствен център. Това е подкрепено от богатите находки на инструменти, керамика и др. Доказателства за наличието на работилници и производство на изделия от метал са налице. Такъв обект например е разрушената пещ в централния изкоп. Тя е била устроена в източния край на яма с елипсовидна форма, издълбана или дооформена в меката материкова скала. Богатите дъбови гори наоколо са неизчерпаем  естествен източник на дървени въглища така неосходими за захранването на металообработващите пещи. Други инструменти подсказващи за процъфтяването на този вид занаяти са находките от тигели и поти, в които се е топял или изливал металът. С голяма степен на достоверност би могло да се определи и продукцията на градските ателиета. Това са фибули, пръстени, гривни, други накити и метални апликации. Особено значими са няколкото бронзови ядра, но те са отсечени само наполовина. Една от тях е бронзова монета, която въспроизвежда  типа на драхмите на Истрия, а друга е бронзова имитация на тетрадрахмите от Александров тип. По този начин археологическите данни подсказват локализирането на един от центровете на имитативно монетосечене от ранноелинистическата епоха.
Освен местното производство на изделия добре са документирани и вносните. Тяхната идентификация се определя от амфорните печати, които за около 5% разкопана площ са 212 на брой. Това говори за оживени търговски отношения, като центровете обект на тези връзки могат да бъдат локализирани посредством тези печати. 140 или 66,03% от печатите са от Тасос, 43(20,28%) принадлежата на Синопе, а останалите се разпределят между Акантос(2), Кос(3), Хераклея(4), Херсонес(2) и други все още неиндефицирани центрове. Към тях трябва да се прибавят неподпечатаните амфори от Хиос, Пепаретос, т.нар. Солоха I, Коринт, Родос, Книд, Колофон и др. Монетите от Одесос, Калатис, Истрия и Месембрия сочат кои са били основните посредници в презморската търговия на гетския цар.
Неоспорими доказателства за локализацията на Хелис в резервата Сборяново все още няма, но до момента  това е най- добрата хипотеза. Липсата на  извори за града след случката с Лизимах е допълнителна спънка в правилната интерпретация. Според една от хипотезите, която вече е отхвърлена това е град Даусдава в Долна Мизия споменат от римския географ Клавдий Птолемей. Обяснението за столица или важен производствен център е подкрепено от високата производителна способност и наличието на огромно количество импортни стоки. Разбира се размерите на града съвсем не е маловажен, тъй като това е най- големият град открит на територията на Древна Тракия. Друг важен комплекс свързан с града е некрополът състоящ се от над 60 могили. Т.нар. “Гинина могила” дори се интерпретира като евентуална гробница на самия Дромихед.
Литература:
1. Стоянов, Т. Гетската столица при Сборяново- пручвания, резултати, исторически проекции. История, 1996, 5/6.
2. Стоянов, Т. Михайлова, Ж. Към икономическата характеристика на тракийския градски център в “Сборяново”. Годишник на музеите в Северна България, 1993, книга  XIX.
3. Stoyanov, T. Ne Thrace and Macedonia in the Early Hellenistic times.
4.  Stoyanov, T. Mihaylova, Zh. Metal working in the Gethic City in “Sboryanovo” Locality near Isperih ne Bulgaria. Ephemeris Napocensis, 1996, VI
5. Попов, Д. Николов, А. История на стария свят- Гърция, Тракия, Рим. София. 2001.
6.Фол, А. Тракийската култура- казано и премълчано. София. 1998.
7.Фол, А. Древната култура на Югоизточна Европа. София. 1998.8. Йорданов, К. Държавните организации на траките до Vв.пр.Хр. МИФ 7. София. 2001.
9. Омир. Илиада. София. 1976.