Средновековният български книжовник и историк, Константин Костенечки е виден представител на Търновската книжовна школа.
Според Константин Иречек, Костенечки е роден около 1380 година в град Костенец, откъдето идва и второто му. Учи при Андрей (Андроник) в Бачкошския манастир. Тъй като от своя страна Андрей е ученик на патриарх Евтимий Търновски, Костенечки се счита за непряк възпитаник на патриарха. По време на обучението си Костенечки посещава манастирите с Атон, Константинопол и Светите земи. След падането на Търново през 1393 година под османско владичество, Константин Костенечки се отправя към т.нар. Моравско деспотство, чийто владетел е деспот Стефан Лазаревич.
Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския деспот, където е назначен за учител. Там той става основоположник на Ресавската книжовна школа, в която развива и защитава принципите на българската средновековна литература в Моравската област, опитвайки се да наложи и среднобългарската книжовна норма за официална в деспотството. Костенечки е един от радетелите на правописната и езикова реформа на патриарх Евтимий.
Заради своята ерудираност и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието Философ - име, с което е известен в Сърбия и днес.
С творчеството си Константин Костенечки оказва дълготрайно влияние върху по-сетнешната южнославянска литература и обучение. В своите творби той често цитира класически философи и автори, с което допринася за въвеждането на класически, най-вече древногръцки елементи в южнославянската философия и литература.
Автор: Тони
Според Константин Иречек, Костенечки е роден около 1380 година в град Костенец, откъдето идва и второто му. Учи при Андрей (Андроник) в Бачкошския манастир. Тъй като от своя страна Андрей е ученик на патриарх Евтимий Търновски, Костенечки се счита за непряк възпитаник на патриарха. По време на обучението си Костенечки посещава манастирите с Атон, Константинопол и Светите земи. След падането на Търново през 1393 година под османско владичество, Константин Костенечки се отправя към т.нар. Моравско деспотство, чийто владетел е деспот Стефан Лазаревич.
Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския деспот, където е назначен за учител. Там той става основоположник на Ресавската книжовна школа, в която развива и защитава принципите на българската средновековна литература в Моравската област, опитвайки се да наложи и среднобългарската книжовна норма за официална в деспотството. Костенечки е един от радетелите на правописната и езикова реформа на патриарх Евтимий.
Заради своята ерудираност и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието Философ - име, с което е известен в Сърбия и днес.
С творчеството си Константин Костенечки оказва дълготрайно влияние върху по-сетнешната южнославянска литература и обучение. В своите творби той често цитира класически философи и автори, с което допринася за въвеждането на класически, най-вече древногръцки елементи в южнославянската философия и литература.