Древноримският поет Публий Вергилий Марон е най-известен с трите си големи поеми ‘Буколики’ (или ‘Еклоги’), ‘Георгики и ‘Енеида’, макар че му се приписват и няколко по-кратки произведения, обикновено обединявани под името „Вергилиево приложение“.
Вергилий е смятан за един от най-значимите поети на Древен Рим. Неговата „Енеида“ се превръща в национален епос на Рим и е изключително популярна от своето публикуване до наши дни. Епичната поема, разказваща за търсенето на нова родина от троянския герой Еней , е тематично и стилистично свързана с класическите древногръцки епоси на Омир ‘Илиада’ и ‘Одисея’ и оказва значително влияние върху формирането на съвременната западноевропейска литература.
Сведенията относно живота на Вергилий са оскъдни и се състоят от преразкази на различни автори. Макар техните коментари да съдържат много верни сведения за Вергилий, за някои от твърденията им е доказано, че отразяват по-скоро неговата поезия и алегории, отколкото факти от живота му. Всичко това прави биографичната традиция за Вергилий предмет на доста дискусии.
Смята се, че Вергилий е роден на 15 октомври 70 г. пр.н.е. в селото Андес в Цизалпийска Галия, днес част от селището Вирджилио, носещо името на поета. То се намира близо до град Мантуа, посочен като негово родно място в поетичната епитафия на гроба му.
Според коментаторите Вергилий започва да учи, когато е петгодишен. Изучава реторика, медицина и астрономия, от които по-късно се отказва за сметка на философията. Неговите съученици го смятат за крайно срамежлив и затворен и, според Сервий, дори му дават прякора Партений („Девственика“). Изглежда през целия му живот здравето на Вергилий не е много добро и той до някаква степен води живота на инвалид.
Вергилий остава в Рим около година, след което заминава за Неапол, където се присъединява към епикурейската школа на Сирон. В Неапол или в неговите околности той прекарва по-голямата част от живота си. Според някои негови стихотворения, малко след пристигането си в Неапол, той за пръв път започва да пише стихове. Група стихотворения, смятани от коментаторите за ранни работи на Вергилий, са оцелели до днес и са известни под общото наименование „Вергилиево приложение“, но съвременните изследователи смятат повечето от тях за неавтентични.
През 19 г.пр.н.е. Вергилий предприема голямо пътешествие до Гърция. По време на морското пътешествие Вергилий сериозно се разболява и на 20 септември 19 г. пр.н.е. умира в Бриндизи. Тялото му било пренесено в Неапол.Разбирайки че умира, Вергилий моли приятели да довършат няколко стиха в „Енеида“, но те не изпълняват последната му воля и скоро издават поемата, която му носи световна слава вече 2 хилядолетия, в непроменен вид.
Вергилий е написал три големи поетически произведения — „Буколики“ или „Еклоги“, „Георгики“ и „Енеида“. В античността на Вергилий се приписват и още няколко неголеми поеми, но всички те са датирани преди „Еклоги“. Обикновено тези стихове фигурират под названието ‘Вергилиево приложение’.
Вергилий бил известен със своята меланхоличност. В средните векове го почитали като проповедник на християнството и магьосник. Неслучайно Данте Алигиери в своята ‘Божествена комедия’ го взема за свой водач по вечните селения на Ада и Чистилището.
Автор: Тони
Вергилий е смятан за един от най-значимите поети на Древен Рим. Неговата „Енеида“ се превръща в национален епос на Рим и е изключително популярна от своето публикуване до наши дни. Епичната поема, разказваща за търсенето на нова родина от троянския герой Еней , е тематично и стилистично свързана с класическите древногръцки епоси на Омир ‘Илиада’ и ‘Одисея’ и оказва значително влияние върху формирането на съвременната западноевропейска литература.
Сведенията относно живота на Вергилий са оскъдни и се състоят от преразкази на различни автори. Макар техните коментари да съдържат много верни сведения за Вергилий, за някои от твърденията им е доказано, че отразяват по-скоро неговата поезия и алегории, отколкото факти от живота му. Всичко това прави биографичната традиция за Вергилий предмет на доста дискусии.
Смята се, че Вергилий е роден на 15 октомври 70 г. пр.н.е. в селото Андес в Цизалпийска Галия, днес част от селището Вирджилио, носещо името на поета. То се намира близо до град Мантуа, посочен като негово родно място в поетичната епитафия на гроба му.
Според коментаторите Вергилий започва да учи, когато е петгодишен. Изучава реторика, медицина и астрономия, от които по-късно се отказва за сметка на философията. Неговите съученици го смятат за крайно срамежлив и затворен и, според Сервий, дори му дават прякора Партений („Девственика“). Изглежда през целия му живот здравето на Вергилий не е много добро и той до някаква степен води живота на инвалид.
Вергилий остава в Рим около година, след което заминава за Неапол, където се присъединява към епикурейската школа на Сирон. В Неапол или в неговите околности той прекарва по-голямата част от живота си. Според някои негови стихотворения, малко след пристигането си в Неапол, той за пръв път започва да пише стихове. Група стихотворения, смятани от коментаторите за ранни работи на Вергилий, са оцелели до днес и са известни под общото наименование „Вергилиево приложение“, но съвременните изследователи смятат повечето от тях за неавтентични.
През 19 г.пр.н.е. Вергилий предприема голямо пътешествие до Гърция. По време на морското пътешествие Вергилий сериозно се разболява и на 20 септември 19 г. пр.н.е. умира в Бриндизи. Тялото му било пренесено в Неапол.Разбирайки че умира, Вергилий моли приятели да довършат няколко стиха в „Енеида“, но те не изпълняват последната му воля и скоро издават поемата, която му носи световна слава вече 2 хилядолетия, в непроменен вид.
Вергилий е написал три големи поетически произведения — „Буколики“ или „Еклоги“, „Георгики“ и „Енеида“. В античността на Вергилий се приписват и още няколко неголеми поеми, но всички те са датирани преди „Еклоги“. Обикновено тези стихове фигурират под названието ‘Вергилиево приложение’.
Вергилий бил известен със своята меланхоличност. В средните векове го почитали като проповедник на християнството и магьосник. Неслучайно Данте Алигиери в своята ‘Божествена комедия’ го взема за свой водач по вечните селения на Ада и Чистилището.