Жан-Батист Молиер - майстор на комичната сатира

Френският драматург, режисьор и актьор Молиер, с рождено име Жан-Батист Поклен,   е  един от майсторите на комичната сатира. Считан е за душата на Комедѝ франсез,  която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте

2011-10-02 11:57:29
Жан-Батист Молиер -  майстор на комичната сатира
Френският драматург, режисьор и актьор Молиер, с рождено име Жан-Батист Поклен,   е  един от майсторите на комичната сатира. Считан е за душата на Комедѝ франсез,  която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с изящността и чувствителността на френския хумор. Сатирата на Молиер често привлича критиката на моралистите и най-вече на римокатолическата църква  заради неговоте атаки срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори са забранени.

Жан-Батист Поклен е роден в Париж на 15 януари 1622 година,  в семейството на търговци-тапицери, заможни потомствени буржоа, чиято състоятелност стига дотам, че бащата на Молиер купува титлата придворен тапицер и я завещава на сина си. Титлата изисква само 3 месеца работа и 1200 ливри първоначална цена, като осигурява 300 ливри на година на притежателя си.


Молиер завършва Клермонския колеж  и заминава за Орлеан, за да следва право. Напуска училище след 2 години и работи като юрист. След кратка и неособено успешна адвокатска кариера, той  основава с група млади хора, любители на сцената, свой театър,  който нарича „Блестящият театър“. Става директор на трупа, но след двегодишни усилия театърът приключва с дългове , за които Молиер престоява в затвора  24 часа.

Именно по това време той  заменя фамилното си име от Поклен на Молиер, най-вероятно за да спести срама на баща си. Молиер не се отчайва и с няколко от останалите артисти сформират нова група и се присъединяват към пътуващ провинциален театър. В продължение на 13 години той пътува из Франция, водейки несигурния живот на странстващ артист. По време на странстването той се среща с десетки различни хора, които обезсмъртява в комедиите си. По това време той пише за нуждите на трупата първите си оригинални пиеси, повечето от които, обаче,  не са се запазили.

През 1650 г.  Молиер става директор на пътуващия театър. Постепенно Молиеровият театър се утвърждава, славата му се разнася из цяла Франция. През 1658 г. неговият театър се установява в Париж. Трупата получава разрешение да изнесе спектакъл в караулната зала на двореца Лувър в присъствието на краля и неговия брат. Молиер представя фарса си ‘Влюбеният доктор’ и успехът надминава всички очаквания, а трупата получава разрешението да играе на сцената на придворния театър “Пти Бурбон” до 1661 г., след което се мести в Пале Роаял.

Молиер остава там до смъртта си. Така започват най-плодотворните петнайсет години от живота  му, когато той разгръща напълно гениалния си драматургичен и актьорски дар и оставя трайни следи не само в историята на френския, но и на европейския театър. Молиер е едновременно автор-драматург, режисьор и актьор. Първоначално е покровителстван от брата на Луи XIV,  а от 1665 г. е и кралски комедиограф, като има наистина благоразположението и на Луи XIV.

След като последният се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират много добър прием в Париж. Между 1658 и 1673 г.  той  създава най-хубавите се комедии: ‘Смешните преструвани’, ‘Сганарел или мнимият рогоносец’,  ‘Училище за мъже’,  ‘Училище за жени’, ‘Критика на Училище за жени’,   ‘Тартюф’, ‘Брак по неволя’ и ‘Дон Жуан’. По-късно написва и определяната за най-мрачна комедия
‘Мизантроп’, ‘По неволя доктор’, ‘Жорж Данден’ и ‘Скъперникът’.  

Ако в своите ранни комедии Молиер провежда линията на социална сатира много внимателно и то главно при второстепенни персонажи, то в своите зрели произведения той се цели директно във върхушката на феодално-аристократичното общество в лицето на привилегированите класи- дворянството и духовенството , като създава образи на лицемери и развратници в папски раса̀ и напудрени перуки. По време на парижкия период Жан-Батист Поклен написва 31 пиеси, които се играят на сцената на Пале Роял.

В личния си живот Молиер е донякъде нещастен. Бракът му с Арманда Бежар не върви добре. Молиер страда от туберкулоза , от която най-вероятно се заразява по време на престоя си в затвора за неизплатени дългове. Неговото последно изпълнение на сцената става легендарно.

Вече много болен, на 17 февруари 1673 година  при представяне на последната му комедия "Мнимият болен", в която играе ролята на Арган, му прилошава, започва да кашля кръв и припада на сцената. След кратка почивка, по негово настояване и с огромно усилие на волята доизиграва пиесата, но след спускане на завесата силите му го напускат и той припада отново. Пренесен е вкъщи, където получава още по-силен от предишния кръвоизлив и след няколко часа умира на 51 години, в разцвета на творческите си сили.

Католическото духовенство, което Молиер така силно ненавижда и така талантливо осмива, отказва да даде разрешение за погребението му.  Също така по френските закони от това време не е разрешено актьори да бъдат погребвани на свещената земя на гробището. Съпругата на Молиер, Арманда, търси съдействието на краля. Той разрешава погребението да се извърши, но без каквато и да е служба и късно вечерта. Заравят го през нощта зад гробищната стена, където по принцип са погребвани само самоубийците и некръстените деца.

След ковчега на великия писател вървят много негови почитатели, между тях лафонтен, Боало,  колегите му от театъра и много други, които разсмива доскоро в театъра. След Великата френска революция властта изразява почитта си към Молиер, като останките му са пренесени в гробището на един манастир, а през 1817 година  тържествено са пренесени в парижкото гробище Пер Лашез,   в близост до гроба  на Лафонтен.


Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия