Една от големите тайни на семейството на големия български поет Пейо Яворов е, че потеклото му е арабско. Тезата, че Яворов е потомък на бедуини потвърждава и най-голямата сестра на поета - Мина.
Всъщност, чертите на Яворов позволяват подобни предположения относно произхода му. Приживе се говори дори , че той бил циганин. Заради стихотворението му ‘Арменци’ пък го смятали за арменец. Но предположението за арабския клон в родословното дърво на Яворов е документирано твърдение.
В град Чирпан никой е обръщал внимание, че Пейо е по-мургав и братята и сестрите си. Те били русокоси, а той чернокос и мургав. Щом започнал да става известен, обаче, слуховете тръгнали. Дори набедили майка му, че кръшкала с тъмнокож. Преследвали ги слухове, че бащата знаел за забежката на жена си, затова поетът не бил любимото му дете. Яворов бил лишен от пари за учение и по принуда станал телеграфист в Поморие, за да се обезпечава материално. Слухове, слухове...
Установява с, че Яворов пък бил наясно с ‘тъмния’ си произход, но не се срамувал от него. Както казва сестра му Мина: ‘Нашият дядо по баща е арабин, мавър, бедуин от Мала Азия’.
Ако арабският произход не е само фамилна легенда, излиза, че предаващите се през поколения расови черти, е наследил единствено поетът.
Доколко може да се вярва на сестрата на поета? Нейното твърдение е документирано, но може да почива и само на предания. В рода се говорело за прадядо бедуин, който имал някаква тъмна тайна в миналото си и се установил в Чирпан нелегално. Харесал си българка за булка и когато я взел, я дарил с кюлче злато. За всички бедни в града разпъвал безплатни софри.
Този мит се преплита и с изнесена фактология, че арабинът насърчавал със свои пари прокарването на пътища в града. Преданието пък в рода на Яворов стига до там, че арабинът отишъл на Божи гроб и оттам се върнал нов човек - кротък християнин с ново име - хаджи Иван. Но бедуинската му страст останала в кръвта му, за да се предава на неговите потомци.
Племенницата на Яворов и негова изследователка, Ганка Найденова-Стоилова, обаче, отхвърля тезата за арабската му кръв. Тя твърди, че арабската жилка е измислица и плод на романтичното увлечение на Яворов по стиховете и биографията на Пушкин. Тя твърди, че предци на поета са били заточени в Мала Азия, но са били 100 % българи.
Автор: Тони
Всъщност, чертите на Яворов позволяват подобни предположения относно произхода му. Приживе се говори дори , че той бил циганин. Заради стихотворението му ‘Арменци’ пък го смятали за арменец. Но предположението за арабския клон в родословното дърво на Яворов е документирано твърдение.
В град Чирпан никой е обръщал внимание, че Пейо е по-мургав и братята и сестрите си. Те били русокоси, а той чернокос и мургав. Щом започнал да става известен, обаче, слуховете тръгнали. Дори набедили майка му, че кръшкала с тъмнокож. Преследвали ги слухове, че бащата знаел за забежката на жена си, затова поетът не бил любимото му дете. Яворов бил лишен от пари за учение и по принуда станал телеграфист в Поморие, за да се обезпечава материално. Слухове, слухове...
Установява с, че Яворов пък бил наясно с ‘тъмния’ си произход, но не се срамувал от него. Както казва сестра му Мина: ‘Нашият дядо по баща е арабин, мавър, бедуин от Мала Азия’.
Ако арабският произход не е само фамилна легенда, излиза, че предаващите се през поколения расови черти, е наследил единствено поетът.
Доколко може да се вярва на сестрата на поета? Нейното твърдение е документирано, но може да почива и само на предания. В рода се говорело за прадядо бедуин, който имал някаква тъмна тайна в миналото си и се установил в Чирпан нелегално. Харесал си българка за булка и когато я взел, я дарил с кюлче злато. За всички бедни в града разпъвал безплатни софри.
Този мит се преплита и с изнесена фактология, че арабинът насърчавал със свои пари прокарването на пътища в града. Преданието пък в рода на Яворов стига до там, че арабинът отишъл на Божи гроб и оттам се върнал нов човек - кротък християнин с ново име - хаджи Иван. Но бедуинската му страст останала в кръвта му, за да се предава на неговите потомци.
Племенницата на Яворов и негова изследователка, Ганка Найденова-Стоилова, обаче, отхвърля тезата за арабската му кръв. Тя твърди, че арабската жилка е измислица и плод на романтичното увлечение на Яворов по стиховете и биографията на Пушкин. Тя твърди, че предци на поета са били заточени в Мала Азия, но са били 100 % българи.