Руският учен, пътешественик, журналист и писател-фантаст, Игор Можейко, по-известен с псевдонима си Кир Буличов, е роден на 18 октомври 1934 година в Москва. Завършва Института за чужди езици през 1957 година и е изпратен като преводач в Бирма, където работи повече от две години. Когато се завръща, Буличов постъпва в Института по източни изкуства. През 1965 година той защитава дисертация на тема „Паганската държава“ за историята и културата на средновековна Бирма.
Като учен-изтоковед Можейко пътува до Гана, Индия, Ирак, Египет, обхожда Памир и арктическите ледове. Пише трудове за древните източни езици, монография за будистките общини. Пише и за Втората световна война в Югоизточна Азия, няколко десетки научни статии в най-реномираните съветски и чуждестранни списания по проблемите на източните култури. Можейко е един от най-активните сътрудници на географското списание „Вокруг света“.
Когато Можейко написва първия си фантастичен разказ „Когато динозаврите измряха“, под него стои псевдонимът Кир Буличов (Кир, от името на жена му Кира, а Буличов , от моминското име на неговата майка).
Кир Буличов написва книгите „Чудеса в Гуслярия“ , „Хора като хора“, романа „Последната война“, повестите „Закон за дракона“, „Задграничната принцеса“, „Нужна е свободна планета“, „Островът на ръждивия лейтенант“, „Умението да се хвърля топка“, „Похищението на чародея“, „Чужда памет“, „Земетресение в Лигон“, детските романи ‘Момиченцето от Земята’ (позната и като "Гостенка от бъдещето") и „Приключение в бъдещето“.
Превежда много американски научно-фантастични книги на руски и сам пише сценариите за над 20 филма.
Кир Буличов колекционира икони, той е и нумизмат, събира и ордени, еполети, военни шапки и всякакви кавалерийски и пехотински снаряжения. Но той не само ги събира, а и пише научни изследвания върху своите колекции, за академичната периодика. Според специалистите Буличов има най-добрата колекция в света от предмети от Бухарския емират. Той има и колекция от портрети от руски художници от 18-ти и 19-ти век. Той е член на американския съюз на нумизматите и единственият чужденец, членувал в Канадското „Дружество на брадатите нумизмати“.
Кир Буличов умира на 5 септември 2003 година.
Автор: Тони
Като учен-изтоковед Можейко пътува до Гана, Индия, Ирак, Египет, обхожда Памир и арктическите ледове. Пише трудове за древните източни езици, монография за будистките общини. Пише и за Втората световна война в Югоизточна Азия, няколко десетки научни статии в най-реномираните съветски и чуждестранни списания по проблемите на източните култури. Можейко е един от най-активните сътрудници на географското списание „Вокруг света“.
Когато Можейко написва първия си фантастичен разказ „Когато динозаврите измряха“, под него стои псевдонимът Кир Буличов (Кир, от името на жена му Кира, а Буличов , от моминското име на неговата майка).
Кир Буличов написва книгите „Чудеса в Гуслярия“ , „Хора като хора“, романа „Последната война“, повестите „Закон за дракона“, „Задграничната принцеса“, „Нужна е свободна планета“, „Островът на ръждивия лейтенант“, „Умението да се хвърля топка“, „Похищението на чародея“, „Чужда памет“, „Земетресение в Лигон“, детските романи ‘Момиченцето от Земята’ (позната и като "Гостенка от бъдещето") и „Приключение в бъдещето“.
Превежда много американски научно-фантастични книги на руски и сам пише сценариите за над 20 филма.
Кир Буличов колекционира икони, той е и нумизмат, събира и ордени, еполети, военни шапки и всякакви кавалерийски и пехотински снаряжения. Но той не само ги събира, а и пише научни изследвания върху своите колекции, за академичната периодика. Според специалистите Буличов има най-добрата колекция в света от предмети от Бухарския емират. Той има и колекция от портрети от руски художници от 18-ти и 19-ти век. Той е член на американския съюз на нумизматите и единственият чужденец, членувал в Канадското „Дружество на брадатите нумизмати“.
Кир Буличов умира на 5 септември 2003 година.