Българският писател-белетрист и общественик Михалаки Георгиев е сред представителите на новобългарската литература, които се формират като творци през Възраждането, но се разгръщат напълно след Освобождението.
Михалаки Георгиев е роден на 11 август 1854 година във Видин. След Освобождението работи като управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив. Инициатор и организатор на първата българска държавна лотария, неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета.
От 1890 г. се включва пълноценно в следосвобожденската ни белетристика с теми из живота на българското село. Пише разкази, очерци и хуморески. Творчеството му, макар самобитно и специфично, е неразделна част от критико-реалистичната линия в нашата литература от този период в лицето на Иван Вазов, Тодор Влайков, Алеко Константинов и др. По-известни произведения са: "Така се лъже човек. Хумореска", "От късмета е всичко на тоя свят", "Три срещи. Спомени от миналото" , "Бирникът дошел – драматизация" , "Тахир Беговица" и др. Създава цяла галерия от образи на обикновени хора. Езикът на творбите му е колоритен, изпъстрен с диалектизми, турцизми, пословици и поговорки.
След 1900 г. Михалаки Георгиев е писател, публицист и редактор на вестник "Балканска трибуна".Създава и редактира едно от първите земеделски списания "Домакин". Съставя първия български учебник по ботаника за средни училища.
Умира на 14 февруари 1916 година в София.
Автор: Тони
Михалаки Георгиев е роден на 11 август 1854 година във Видин. След Освобождението работи като управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив. Инициатор и организатор на първата българска държавна лотария, неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета.
От 1890 г. се включва пълноценно в следосвобожденската ни белетристика с теми из живота на българското село. Пише разкази, очерци и хуморески. Творчеството му, макар самобитно и специфично, е неразделна част от критико-реалистичната линия в нашата литература от този период в лицето на Иван Вазов, Тодор Влайков, Алеко Константинов и др. По-известни произведения са: "Така се лъже човек. Хумореска", "От късмета е всичко на тоя свят", "Три срещи. Спомени от миналото" , "Бирникът дошел – драматизация" , "Тахир Беговица" и др. Създава цяла галерия от образи на обикновени хора. Езикът на творбите му е колоритен, изпъстрен с диалектизми, турцизми, пословици и поговорки.
След 1900 г. Михалаки Георгиев е писател, публицист и редактор на вестник "Балканска трибуна".Създава и редактира едно от първите земеделски списания "Домакин". Съставя първия български учебник по ботаника за средни училища.
Умира на 14 февруари 1916 година в София.