Българският литературен историк, археолог и фолклорист академик Йордан Иванов е един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура.
Йордан Иванов произхожда от занаятчийско семейство от Кюстендил. Там получава средното си образование. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология През следващите две години – 1892-1894 г. Иванов специализира в Университета в гр. Лозана, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899-1906).
През периода 1906-8 г. Иванов е секретар на Българското Търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и Атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество днес БАН. До пенсионирането си той е преподавател в СУ.
Академик Иванове един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член е на Управителния съвет на БАИ.
През 1906 г. при едно от посещенията си в Зограф и изследване на ръкописите, Йордан Иванов става откривател на първообраза (оригинала) на История славянобългарска на Паисий. Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглеждана от други изследователи, които са я мислили за препис.
През 1916 година Йордан Иванов е поканен и участва ия и в Научната експедиция в Македония и Поморавието.
През 1932 г. е избран за член на Славянския институт в Прага. През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност той е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота.
Академик Йордан Иванов умира в София на 29 юли 1947 г.
Автор: Тони
Йордан Иванов произхожда от занаятчийско семейство от Кюстендил. Там получава средното си образование. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология През следващите две години – 1892-1894 г. Иванов специализира в Университета в гр. Лозана, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899-1906).
През периода 1906-8 г. Иванов е секретар на Българското Търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и Атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество днес БАН. До пенсионирането си той е преподавател в СУ.
Академик Иванове един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член е на Управителния съвет на БАИ.
През 1906 г. при едно от посещенията си в Зограф и изследване на ръкописите, Йордан Иванов става откривател на първообраза (оригинала) на История славянобългарска на Паисий. Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглеждана от други изследователи, които са я мислили за препис.
През 1916 година Йордан Иванов е поканен и участва ия и в Научната експедиция в Македония и Поморавието.
През 1932 г. е избран за член на Славянския институт в Прага. През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност той е награден с орден "За заслуга" II степен и с грамота.
Академик Йордан Иванов умира в София на 29 юли 1947 г.