Френският мислител Анри Бергсон е една от най-изтъкнатите фигури в европейската философия, особено влиятелен през първата половина на 20-ти век. Той е Нобелов лауреат по литература за 1927 година.
Бергсон успява да убеди много философи и мислители, че непосредственият опит и интуиция са по-значими от рационализма и науката за разбиране на реалността.
Анри Бергсон е роден на 18 октомври 1859 година в Париж, в семейството на музикант от полско-еврейски произход. Той получава много добро образование в елитни училища, където показва високи възможности по философия и математика. Дипломната си работа върху Аристотел Бергсон пише на латински. След завършването на образованието си през 1881 г. той става преподавател по математика в Анже, после в Клермон, а по-късно и лектор в "Екол Нормал" в Париж.
Бергсон преподава 16 години и философия в различни училища. През 1899 година той чете лекции в "Колеж дьо Франс", а от 1914 година е член на Френската академия на науките. През 1927 година Бергсон получава Нобелова награда за литература.
В концепцията си за същността на философията, Бергсон подлага на критика традицията на рационализма и нейната тотална ориентация към интелекта. Според него, интелекът е зависим от практическите действия, подчинени на ползата. Бергсон смята, че интелектът избира от познанието само това, което е необходимо за конкретните прагматични интереси. Така той пренебрегва същественото. Интелектът служи само на нашето приспособяване към условията на живот.
Според Бергсон истинската философия е невъзможна като теоретичен синтез на частното научно познание или на предишните философски системи. Тя не е и анализ на обектите. Задачата на философията се състои в това, да преодолее естествената склонност на интелекта към "екстериоризиране" и да обърне съзнанието към самото него. Това се постига с метода на ирационалната "интуиция". Тя е основа на философията, която само по този начин може да разкрие същността на нашата личност.
Така разбрана, философията, според Бергсон, е нещо много близко до изкуството, защото и двете се основават на интуицията. В своята социална философия той различава два основни типа отношения между индивида и обществото, които се определят от морала, религията и душевността. Първият тип е "затвореното общество", в което господства "затворената" религия. Тя е ориентирана към неизменните ценности на традицията. Това общество осигурява своята стабилност чрез потисничество, което "свежда всички индивидуални воли до една цел".
На този тип общество Бергсон противопоставя "откритото общество", което се характеризира с "открита религия и морал". Те дават възможност за свободно и творческо отношение към сферата на духовното, освобождават човека от националните предразсъдъци и възпитават у него духа на космополитизма. Вторият тип общество се стреми да преодолее националните граници и да обедини хората на основата на толерантността и свободата.
Философията на Бергсон оказва влияние върху американския прагматизъм, екзистенциализма и модернизма в литературата и изкуството.
Бергсон умира на 4 януари 1941 година в Париж.
Автор: Тони
Бергсон успява да убеди много философи и мислители, че непосредственият опит и интуиция са по-значими от рационализма и науката за разбиране на реалността.
Анри Бергсон е роден на 18 октомври 1859 година в Париж, в семейството на музикант от полско-еврейски произход. Той получава много добро образование в елитни училища, където показва високи възможности по философия и математика. Дипломната си работа върху Аристотел Бергсон пише на латински. След завършването на образованието си през 1881 г. той става преподавател по математика в Анже, после в Клермон, а по-късно и лектор в "Екол Нормал" в Париж.
Бергсон преподава 16 години и философия в различни училища. През 1899 година той чете лекции в "Колеж дьо Франс", а от 1914 година е член на Френската академия на науките. През 1927 година Бергсон получава Нобелова награда за литература.
В концепцията си за същността на философията, Бергсон подлага на критика традицията на рационализма и нейната тотална ориентация към интелекта. Според него, интелекът е зависим от практическите действия, подчинени на ползата. Бергсон смята, че интелектът избира от познанието само това, което е необходимо за конкретните прагматични интереси. Така той пренебрегва същественото. Интелектът служи само на нашето приспособяване към условията на живот.
Според Бергсон истинската философия е невъзможна като теоретичен синтез на частното научно познание или на предишните философски системи. Тя не е и анализ на обектите. Задачата на философията се състои в това, да преодолее естествената склонност на интелекта към "екстериоризиране" и да обърне съзнанието към самото него. Това се постига с метода на ирационалната "интуиция". Тя е основа на философията, която само по този начин може да разкрие същността на нашата личност.
Така разбрана, философията, според Бергсон, е нещо много близко до изкуството, защото и двете се основават на интуицията. В своята социална философия той различава два основни типа отношения между индивида и обществото, които се определят от морала, религията и душевността. Първият тип е "затвореното общество", в което господства "затворената" религия. Тя е ориентирана към неизменните ценности на традицията. Това общество осигурява своята стабилност чрез потисничество, което "свежда всички индивидуални воли до една цел".
На този тип общество Бергсон противопоставя "откритото общество", което се характеризира с "открита религия и морал". Те дават възможност за свободно и творческо отношение към сферата на духовното, освобождават човека от националните предразсъдъци и възпитават у него духа на космополитизма. Вторият тип общество се стреми да преодолее националните граници и да обедини хората на основата на толерантността и свободата.
Философията на Бергсон оказва влияние върху американския прагматизъм, екзистенциализма и модернизма в литературата и изкуството.
Бергсон умира на 4 януари 1941 година в Париж.