Джовани Бокачо - авторът на 'Декамерон'

Флорентинският писател, поети и хуманист, Джовани Бокачо, е  автор  на прочутия сборник с новели „Декамерон“. Бокачо  е роден на 16 юни 1313 година във  Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодиш

Флорентинският писател, поети и хуманист, Джовани Бокачо, е  автор  на прочутия сборник с новели „Декамерон“.

Бокачо  е роден на 16 юни 1313 година във  Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в Неапол.

За ранните му години се знае твърде малко. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка - обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на  Флоренция,  Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в Париж. През 1323 година той  се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.

В пищния двор на крал Робер  д’Анжуй, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда  той чете древноримските класици.

Пак в Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременнитя италиански  език и култура,  Данте и Петрарка, Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка , се появява Бокачовата мадона Фиамета .

За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието.  Бокачо  с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в основа  за своите новели.

Към 1340 година,  по настояване на баща си,  придобилият самочувствие поет се завръща във Флоренция. Въпреки бащиното неодобрение, Бокачо не се захваща със семейните търговски дела, а продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град.

Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той дори става един от нейните най-авторитетни дипломати.

Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна  епидемия във Флоренция през 1ч348 година.  Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели "Декамерон".

През 50-те години на 14-ти век , под влияние на своя приятел и учител Петрарака, Бокачо се заема с мисията да наложи новата хуманистична култура. Дълги години той се занимава с научна дейност, преводи от гръцки и латински, коментари на античната митология и на Дантевата 'Божествена комедия', пише творби на латински.

В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му произведения.  След смъртта му на 21 декември 1375 година,   на неговия надгробен камък е сложен следният надпис: "Studium fuit alma poesis" - "Усърдието укрепваше поезията".