Руският поет и писател Борис Пастернак става известен с  трагичния си роман за Съветска Русия “Доктор Живаго”. В Русия той  е по-известен като поет. „Сестра моя жизнь“, написана от Пастернак през 1917 година  е смятана за най-влиятелната стихосбирка, публикувана наа руски език през 20-ти век. 

Пастернак е роден в Москва на 10 февруари 1890 година.  Пастернак решава да стане композитор и постъпва в Московската  консерватория. През 1910 година  се премества в Университета в Марбург , където учи философия.  Макар и поканен да остане там след завършването си, той се отказва от професионални занимания с философия, а през  1914 година  е  публикувана и първата му стихосбирка.

Ранните стихове на Пастернак ловко прикриват неговата обсебеност от идеите на Кант.  Те включват ярки алитерации, необичайни ритмични комбинации, ежедневен речник и скрити алюзии към любимите му поети - Лермонтов и германските романтици.

По време на Първата световна война  Борис Пастернак преподава и работи в химически завод в Урал.  За разлика от много свои роднини и приятели, той не емигрира след Октомврийската революция от 1917 година, а съзнателно остава в страната.

През 1917 година Пастернак  се влюбва в еврейско момиче, което го вдъхновява за написването на стихосбирката  „Сестра моя жизнь“. Тя е написана за три месеца, но в продължение на четири години той се притеснява да я публикува. Когато през 1921 година това става, книгата има огромен ефект върху руската поезия. Тя превръща Пастернакв модел за подражание за  по-младите поети.

В края на 20-те Пастернак все по-ясно усеща, че многоцветният му модернистичен стил не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм , одобрена от Комунистическата партия. Той се опитва да направи своята поезия по-разбираема за масовия читател, като преработва по-ранни произведения и започва две дълги поеми за Руската революция. Започва да пише и проза, включително няколко автобиографични разказа.

От 1932 година обаче,  Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Макар отделни стихотворения да са на нивото на по-ранното му творчество, книгата отблъсква почитателите му сред руската емиграция.

По време на големите чистки през 30-те Борис Пастернак все повече се разочарова от комунистическото правителство. Той не публикува много свои стихове, а превежда световно известни писатели и поети.

Когато написва  романа си  “Доктор Живаго”,  цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата. Тогатва  той успява да я изпрати в чужбина и да я издаде през 1957 година в Италия.  Това предизвиква преследвания срещу него от страна на властите, продължили до края на живота му. Романът „Доктор Живаго“ е публикуван в Съветския съюз едва през 1987 година. 

През последните няколко години от живота си Пастернак пише поезия, посветена на любовта, безсмъртието и помирението с Бога. Тези стихове са сред най-популярните в творчеството му.

Борис Пастернак умира  на 30 май 1960 година от рак на белия дроб.  Той  получава Нобелова награда за литература през 1958 година. На 25 октомври,  два дни след като научава това, той изпраща следната телеграма до Шведската академия:

"Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен."

Само четири дни по-късно, обаче,  той изпраща нова телеграма:

"Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ."

Шведската академия обявява:

"Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои."

Автор: Тони