Вероятно малко хора знаят, че големият български писател Йордан Йовков през 1920 година е назначен за прессекретар в българското посолство в Букурещ. Дотогава правителството на България рядко е изпращало хора на литературата и изкуството на дипломатическа работа.
Изборът да се назначи Йовков от управляващия Земеделския съюз като дипломат в Румъния е съвсем естествен - той добре познава Добруджа и може да направи много за добрия образ на България пред света.
По това време Йовков е малко над 40-те, работил е като директор на прогимназия, участвал е в Балканската и Първата световна война. Той пристига в северната ни съседка с изградено литературно име, но без никакъв дипломатически опит.
В Букурещ Йовков е принуден на живее в една мизерна стая заедно със съпругата си Деспина и дъщеря си Елка. След една година в легацията е назначен нов пълномощен министър - така са се наричали тогава посланиците. Това е генерал Иван Фичев, създателят на Военната академия.
Така в българското посолство в Букурещ се събират един голям писател и един прослвен генерал. Те би трябвало да работят за каузата на България, която Ньойският договор е разкъсал и ощетил. Това обаче не се случва.
Военният посланик веднага започва да мачка мълчаливия писател и буквално да му трови
живота. На всичкото, отгоре той докарва в посолството като чиновник своя племенник. А младежът веднага си харесва длъжността пресаташе и всячески се опитва да измести Йовков от поста му.
Така към София тръгват донос след донос от страна на посланика. В тези ‘рапорти’ писателят е обвинен в мързел и има предложение да бъде отзован час по-скоро. Йовков е подложен на всекидневни унижения и упреци от страна на генерала. Той дори се оплаква от живота си в свои писма до Дора Габе.
В края на краищата , от Министерство на външните работи в София решават племенникът да се върне в България, а писателят е понижен в длъжност - правят го чиновник в канцеларията на мисията, нещо като деловодител.
Йовкот е много огорчен и обиден, но никой не обръща внимание на душевните му терзания. През 1927 година той е отзован в София и приключва работата си във Външно министерство.
Последните десетина години от живота си Йовков е подложен на огромно напрежение. Макар че книгите му се продават, парите все не му стигат. През 1937 година той се разболява от рак на стомаха. Състоянието му се влошава бързо. На 14 октомври е опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив, но след 24 часа той умира.
Погребението на майстора на словото Йордан Йовков събира в София хиляди негови почитатели.
Автор: Тони
Изборът да се назначи Йовков от управляващия Земеделския съюз като дипломат в Румъния е съвсем естествен - той добре познава Добруджа и може да направи много за добрия образ на България пред света.
По това време Йовков е малко над 40-те, работил е като директор на прогимназия, участвал е в Балканската и Първата световна война. Той пристига в северната ни съседка с изградено литературно име, но без никакъв дипломатически опит.
В Букурещ Йовков е принуден на живее в една мизерна стая заедно със съпругата си Деспина и дъщеря си Елка. След една година в легацията е назначен нов пълномощен министър - така са се наричали тогава посланиците. Това е генерал Иван Фичев, създателят на Военната академия.
Така в българското посолство в Букурещ се събират един голям писател и един прослвен генерал. Те би трябвало да работят за каузата на България, която Ньойският договор е разкъсал и ощетил. Това обаче не се случва.
Военният посланик веднага започва да мачка мълчаливия писател и буквално да му трови
живота. На всичкото, отгоре той докарва в посолството като чиновник своя племенник. А младежът веднага си харесва длъжността пресаташе и всячески се опитва да измести Йовков от поста му.
Така към София тръгват донос след донос от страна на посланика. В тези ‘рапорти’ писателят е обвинен в мързел и има предложение да бъде отзован час по-скоро. Йовков е подложен на всекидневни унижения и упреци от страна на генерала. Той дори се оплаква от живота си в свои писма до Дора Габе.
В края на краищата , от Министерство на външните работи в София решават племенникът да се върне в България, а писателят е понижен в длъжност - правят го чиновник в канцеларията на мисията, нещо като деловодител.
Йовкот е много огорчен и обиден, но никой не обръща внимание на душевните му терзания. През 1927 година той е отзован в София и приключва работата си във Външно министерство.
Последните десетина години от живота си Йовков е подложен на огромно напрежение. Макар че книгите му се продават, парите все не му стигат. През 1937 година той се разболява от рак на стомаха. Състоянието му се влошава бързо. На 14 октомври е опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив, но след 24 часа той умира.
Погребението на майстора на словото Йордан Йовков събира в София хиляди негови почитатели.