Носителят на Нобелова награда за литература за 1982 година - Габриел Гарсия Маркес

Колумбийският писател, журналист, издател и общественик, Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо, често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм,  елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен моти

Първата  голяма творба на Маркес  е „Разказ за едно корабокрушение“ . Тя излиза в подлистници  през 1955 г. и описва историята на едно истинско корабокрушение,  разказана от единствения     оцелял и разказана на журналистите.  Тъй като  в историята  се разказва за потънал военен кораб, пренасял контрабанда  със знанието на  и покровителството на правителството, Гарсия е изпратен като кореспондент в чужбина. И тъй като завръщането му Колумбия вече е опасно, той започва да пътува  из Европа.

Маркес се жени за  Мерседес Борча  през 1958 година. На следващата година се ражда техният първи син, Родриго Гарсия, днес филмов режисьор. Три години по-късно, в Мексико, се ражда и вторият им син, Гонсало Гарсия, днес графичен дизайнер.

Световната слава на Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици. След успеха, вече финансово осигурен, Маркес се установява в Барселона със семейството си за  7 години.

През 1993 година  лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава от преводача си на български Румен Стоянов, че издателите му за България отчитат минимални продажби, издаден тираж и печалби при положение, че всяко българско семейство има негова книга. Обиден, той отказва да се тиражират книгите му в България. През 2010 година литературните агенти на Гарсия Маркес постигат споразумение с българско издателство за нови издания на негови книги.

През 1989 година  на Маркес е установено  раково образование на дробовете. През 1999 година  е диагностициран с лимфома -  рак на лимфните жлези. Той претърпява две тежки операции и химиотерапия , на която е подложен в болница в  Лос Анджелис.  Тя  се оказва успешна и болестта изглежда излекувана. Това събитие обаче го навежда на мисълта, че трябва да започне да пише мемоарите си. През 2002 година, три години по-късно, той публикува „Живея, за да разказвам“ , първия том от трилогията мемоари.

По последни данни здравето му се влошава с всеки изминал ден.

Често в произведенията на Гарсия Маркес има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са повестта  „Хроника на една предизвестена смърт“,  романът  „Любов по време на холера“ и др.

Най-известният роман на Гарсия Маркес, „Сто години самота“  е продаден в над десет милиона копия. Той рисува живота в митичното южноамериканско село Макондо. За него получава наградата “Ромуло Галегос” през 1972 година. През 1982 г. Гарсия Маркес е удостоен и с  Нобелова награда за литература  за цялостно творчество.