Златната книга на Златния век - 'За буквите'

Големият разцвет  на българската писменост и култура в края на 9-ти и началото на 10-ти век, известен като ‘Златен век на българската книжнина’, е време, когато се създава нова и по-съвременна азбука - Кирилицата, пишат се оригин

Големият разцвет  на българската писменост и култура в края на 9-ти и началото на 10-ти век, известен като ‘Златен век на българската книжнина’, е време, когато се създава нова и по-съвременна азбука - Кирилицата, пишат се оригинални  български произведения, превеждат се огромен брой  книги....

В тази дейност, ролята на цар Симон Велики е огромна . А съчинението ‘За буквите’, подписано  от Черноризец Храбър е   най-оригиналното  произведение  от времето на Златния век.  

От една страна, произведението е остро полемична творба, насочена против опитите да се отрече славянската писменост и правото на българите да имат книжнина на своя език.  То е и пламенна възхвала на делото на братята Кирил и Методий, дали на славянството собствена азбука и приобщили го чрез книжнината към тогавашния културен европейски свят.

‘За буквите’ показва високата култура и широката осведоменост на автора, в него има съждения, които не се срещат в нито едно произведение от онова време, пък и по-късно.
Съчинението е единственият средновековен извор, в който е посочено времето на създаването на славянската писменост.

Още в началото на своето произведение авторът откроява ярко три периода в развитието на славянската азбука и писменост: предхристиянски, когато като писменост били използвани черти и резки; начален  християнски - до създаването на славянската азбука, когато се пишело с гръцки и латински букви и същински славянски, когато Кирило-Методиевото дело навлиза трайно в живота на славянските народи.

Черноризец Храбър посочва колко е неприятна гръцката азбука за славянската реч, тъй като тя не разполага с букви за специфични славянски звукове като  б,ч,ш,щ,я...Затова Кирил създал славянската азбука .

Особено остра е критиката на автора против триезичието - схващането, че Бог е създал еврейския, латинския и гръцкия език - езиците, на които бил надписът на кръста на Исус Христос. ..

Като автор на съчинението ‘За буквите’ е посочен Черноризец Храбър. Очевидно това е псевдоним - черноризец означава монах, а име Храбър не е познато в средновековната именна  система.

Ето защо,  в науката съществува хипотеза кой всъщност се крие под псевдонима Черноризец Храбър.  Езиковият анализ на произведението показва, че авторът му произхожда от Преславската книжовна школа. Познанията му върху историята на
гръцката азбука пък сочат, че е получил високо образование, каквото по онова време давала само Магнаурската школа в Цариград.  Подробностите около историята  и годината на съставянето на славянската азбука насочват към времето,   когато Кирило-Методиевите  ученици пристигнали и работели в България.

Прави впечатлени също така, че  цялото съдържание и дух, явно е насочено към постигането на определена политическа цел.  Такава цел по онова време било отстраняването на византийското духовенство от България и заменянето му с българско духовенство, както и въвеждане на богослужение  на славянски език.  Това става на Преславския църковен събор през 893 г., който съвпада по време с възкачването на Симеон на българския престол.

Съчинението не е завършено. В края му се казва: ‘Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време...’

Според изследователите,  почти сигурно е, че Черноризец Храбър   всъщност  е монахът Симеон. А след провъзгласяването му  за български княз и отказа от монашеството, псевдонимът Черноризец Храбър се оказал излишен.  Започнал Златният век на Симеон Велики.... Автор: Тони