Френският писател-романист Ромен Ролан е носител на Нобелова награда за литература за 1915 година за творбата си “Жан Кристоф”. Ролан е писател идеалист, пацифист, антифашист и биограф.
.
Ромен Ролан поддържа кореспонденция с Лев Толстой, Максим Горки, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн.
Романът му “Жан Кристоф” се състои от 10 книги и е най-големият познат роман досега, преведен на много езици. Ромен Ролан е вероятно един от най-горещите привърженици на Обществото на нациите и обединяването на духовните сили на човечеството срещу варварството.
Една от причинете да бъде присъдена на Ромен Ролан Нобеловата награда за литература през 1915 година е книгата му "Над суматохата". Това са поредица статии писани в Швейцария в началото на Първата световна война и издадени в сборник. В тази Европа, която загива, а нейните деца взаимно се избиват, писателят призовава към създаване на гражданско пространство и "крепост", в което високите морални и духовни ценности да властват над несправедливостта и омразата между нациите. Книгата започва с изречението "Великият народ, в плен на войната трябва да брани не само границите си, а и своя разум". Патосът за необходимостта от "обединяване на всички свободни и братски сърца в света" и задължението на братята по перо: "Занаятът на интелектуалците е да дирят истината сред погрешните представи", звучат и днес актуално и не са изгубили силата си.
Автор: Тони
.
Ролан учи в Париж и Рим, дипломира се през 1895 година с докторат по изкуствата. На 29 години става преподавател по история на изкуството в Екол Нормал Сюпериор в Париж, а осем години по-късно – в Сорбоната.
Ромен Ролан поддържа кореспонденция с Лев Толстой, Максим Горки, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн.
Романът му “Жан Кристоф” се състои от 10 книги и е най-големият познат роман досега, преведен на много езици. Ромен Ролан е вероятно един от най-горещите привърженици на Обществото на нациите и обединяването на духовните сили на човечеството срещу варварството.
Една от причинете да бъде присъдена на Ромен Ролан Нобеловата награда за литература през 1915 година е книгата му "Над суматохата". Това са поредица статии писани в Швейцария в началото на Първата световна война и издадени в сборник. В тази Европа, която загива, а нейните деца взаимно се избиват, писателят призовава към създаване на гражданско пространство и "крепост", в което високите морални и духовни ценности да властват над несправедливостта и омразата между нациите. Книгата започва с изречението "Великият народ, в плен на войната трябва да брани не само границите си, а и своя разум". Патосът за необходимостта от "обединяване на всички свободни и братски сърца в света" и задължението на братята по перо: "Занаятът на интелектуалците е да дирят истината сред погрешните представи", звучат и днес актуално и не са изгубили силата си.