О.Хенри и неговите разкази с неочакван край

Уилям бил известен като страстен читател. През 1876 г. той завършва началното училище, ръководено от неговата леля. След това се записва в гимназията Линси Стрийт Хай Скул. През 1879 г. започва да работи като счетоводител в аптеката на чичо си, а през 1881 г.,   когато е само на 19-годишна възраст, се дипломира като фармацевт.

През 1882 г. Уилям отива в Тексас, където първоначално работи като овчар и общ работник в  ранчо.  След това живее и работи в Хюстън, като сменя различни професии  -  на фармацевт, чертожник, журналист, банков чиновник. Докато е в Тексас успява да научи и испански език.

През 1887 г.  Уилям  се премества в Остин, където се жени за седемнадесетгодишната Етъл Естес  въпреки възраженията и неодобрението от страна на родителите  й. През 1888 г. Етъл ражда син, но поради факта, че и тя, и съпругът й ̀ са болни от туберкулоза по това време, скоро след раждането бебето умира. Година по-късно Етъл ражда второ дете,  този път момиче,  което кръщават  Маргарет.

През 1894 г. Портър започва да издава хумористичния седмичник „Ролинг Стоун“ и същевременно работи като касиер в банка в Остин. Един ден той е обвинен в злоупотреба с паричните средства на банката и е принуден да напусне. През 1895 г., след като седмичникът му фалира, Уилям се мести в Хюстън и се присъединява към вестник „Хюстън Пост“ като репортер и автор на собствена колонка. Скоро след това той е арестуван за злоупотребите във връзка с предишната му работа в банката в Остин.

Портър е пуснат под гаранция и ден преди  делото на 7 юли 1896 г. той избягва от града. Няколко месеца се укрива от властите в Ню Орлиънс, а по-късно и в  Хондурас.. Следващата година обаче той научава, че жена му е починала и се връща в САЩ, където се предава доброволно на властите с молба за смекчаване на присъдата.

Портър е осъден на 5 години за незаконно присвояване на пари въпреки оспорваните дебати в съда относно фактическата му вина. Така на 25 април 1898 г. той е вкаран в затвора Охайо Стейт Пенитеншъри. На 24 юли 1901 г. е освободен предсрочно за добро поведение, след като вече е излежал три години от присъдата си.

Докато е в затвора Портър започва да пише кратки разкази, за да припечелва пари, необходими за издръжката на дъщеря му Маргарет. Първото му произведение Whistling Dick’s Christmas Stocking се появява през 1899 в списание „МакКлуър"с Мегъзин“. По  времето, в което е в затвора, той успява да напише поне дванадесет разказа. Когато през 1901 г. го освобождават предсрочно, той решава да промени името си, за да не разберат неговите читатели, че е бил в затвора. Започва да подписва разказите си с литературния псевдоним О.Хенри.

Портър се подписва и с други имена, особено често с „Джеймс Л. Блис.“ Този псевдоним той използва,  докато работи за списание „Ейнсли"с Мегъзин“в Ню Йорк след освобождаването му от затвора. Но псевдонимът „О.Хенри“ е името, с което Портър бива разпознаван от редакторите на списания и читателската аудитория и,  което му носи най-големи печалби от продажбите на разказите му. Затова малко след 1903 г. Портър започва да използва изключително и само „О.Хенри“ при подписването под творбите си.

През 1902 г. Портър се мести в Ню Йорк и от декември 1903 г. до януари 1906 г. пише по един разказ седмично за „Ню Йорк Уърлд“ , а публикува също и в други списания.

О.Хенри се жени отново през 1907 г. за детската си любов Сара Линдзи Колман . Дали заради успеха на късите му разкази, които биват публикувани в множество списания и издавани в сборници, или заради напрежението, съпътстващо големия му успех, О.Хенри се пропива. Това влошава отношенията със съпругата му и година след сключването на брака им тя го напуска.

Последната година от живота на  О.Хенри преминава в дълги алкохолни нощи, влошено здравословно състояние и парични проблеми.

Той умира на 5 юни 1910 година от цироза на черния дроб. След погребална служба в Ню Йорк е погребан в Северна Каролина.  Дъщеря му Маргарет Уърт Портър умира през 1927 г. и е погребана до баща си.

Има различни версии за произхода на псевдонима. Някои смятат, че това е името на един от пазачите от затвора — Орин Хенри (Orrin Henry). Според други, Портър взима псевдонима си от обръщението „О, Хенри!“ към домашния си любимец — котарака Хенри. Американският писател Гай Девънпорт пък  смята, че псевдонимът се е „получил“ от сбиването на наименованието на затвора, в който Портър излежава присъдата си до „Ohio Penitentiary“. Възможно е псевдонимът да идва от съкръщението на името на френския фармацевт Етиен-Осиан Анри (Etien-Osian Henry), чийто трудове Портър разучава докато е в затвора.

Повечето от разказите на O.Хенри описват неговото собствено време, ранните години на XX век. Много от сюжетите се развиват в  Ню Йорк и най-често разказват за живота на обикновените хора: чиновници, полицаи, келнерки. Характерен за голяма част от историите му е неочакваният край.

Приживе Портър издава 10 сборника и над 600 къси разказа. Посмъртно са публикувани още три сборника. У нас  са преведени и издадени няколко сборника с негови разкази.