Френският  писател-натуралист Ги дьо Мопасан   е считан за най-големия френски майстор на късия разказ.

Смята се, че Ги дьо Мопасан е роден  в замъка Мироменил  в Диеп на 5 август  1850 година. Произлиза от стар лотарингски род. Майка му  е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя  съпруг. Затова през  1860 година  тя го напуска. След това  майката посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина   - Ги  и по-малкия му брат Ерве.

Ги е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През  1869 година  започва да изучава право в Париж.

На  20-годишна възраст Ги се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 година той  започва да работи като чиновник първо в Министерството на Морските Работи, после и  в Министерството на Образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като поет със  ‘Стихове’  през 1880 година. По същото време той публикува своя шедьовър ‘Лоената топка’, който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19-ти век, Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа,  три пътеписа и   един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни, натуралистични, а  понякога и  комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан  е романът ‘Бел ами’. В него се разказва за един безскрупулен журналист. ‘Пиер и Жан’   пък е психологическа  скица на двама братя, а най-страховития му разказ е ‘Орла’ , в който са обрисувани лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис  още в 20-те години на  своя живот. Болестта предизвиква  у него умствено разстройство, като това  се отразява в неговите кошмарни разкази.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари 1892 година, като се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен пансион  за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 година.

Автор: Тони