Италианският учен, дипломат и поет  Франческо Петарка е смятан, наред с Данте Алигиери,  за един от основоположниците на италианския Ренесанс.

Петрарка е роден в Арецо  през 1304 година  в семейството на нотариус  и прекарва ранното си детство в близкото до Флоренция  село Инчиза. По настояване на баща си Петрарка учи право в Монпелие  и Болоня, но самият той се интересува главно от писане и латинска литература.

След смъртта на баща си през 1326 година  Петрарка  заема различни църковни служби. Тази работа му дава много време за писане. С първата си мащабна работа  - „Африка“,  Франческо Петрарка придобива европейска известност. През 1341 година той е обявен в Рим за поет лауреат, първият човек  след Античността,  който получава това отличие. През 1342 година  Петрарка се жени за любовта на живота си - прелестната Лаура.Това е възловата точка в кариерата му като писател.

Петрарка пътува много из Европа, работейки като посланик на папата. Той пише много писма, а сред видните му приятели е  Джовани Бокачо. При пътуванията си той събира стари латински ръкописи и е сред пропагандаторите на възстановяването на текстовете на древните автори. Сред находките му е първият латински превод на Омир и неизвестна дотогава сбирка от писма на Цицерон.

Последната част от живота си Франческо Петрарка прекарва в пътувания из Северна Италия като учен, поет и дипломат. Към 1367 година той  се установява в Падуа , където прекарва остатъка от живота си в религиозно съзерцание. Умира в Аркура  през 1374 г.

Автор: Тони