Френският писател Стендал, с рождено име Анри Мари Бел е известен с прецизния психологически анализ на героите в своите романи и със своя суховат стил.
Стендал е роден на 23 януари 1783 година в Гренобъл, Франция. Той прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин.
Времето, в което живее Стендал, оказва голямо влияние върху него, а именно Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътува много, предимно из Германия, като включена в Императорската армия. Участва и в нахлуването в Русия през 1812 година, но най-много се привързва къмИталия, където прекарва голяма част от живота си като консул в Триест и Чивитавекия.
Романът на “Стендал “Пармският манастир” е издаден първо в Италия, защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и "страстна" държава, отколкото възраждащата се Франция.
Когато се завръща във Франция, писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства буквално в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист, заради романтиката, която влага в тях.
Стендал е страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини, като на Росини дори написва доста пълна биография, която е добре приета не толкова заради историческата точност, колкото заради анализите на самата музика. Книгата е преведена и на български език.
Анри Бел използва псевдонима Стендал и така пише няколко от най-добрите си произведения като „Арманс“, „Червено и черно“, „Люсиен Льовен“. Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20-ти век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата "На малцината щастливци", обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му.
В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло.
Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия - монографията „История на живописта в Италия“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, както и на памфлета „Расин и Шекспир“.
Великият писател умира през 1842 година в Париж на 59 години. Неговите шеговити мемоари, озаглавени „Спомени на егоиста“, са публикувани посмъртно през 1892 година. Тогава е издадена и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“.