Един от най-известните писатели-фантасти е американецът Айзък Азимов, автор на фантастични и научно популярни творби.
Азимов написва или редактира над 500 тома. Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичнт система на Дюи - всички без „Философия“ . Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти за времето си.
Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията. Неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за Роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди Хюго“, две награди „Небюла” и много други.
Азимов е дългогодишен член на Менса и президент на Американската асоциация на хуманистите. На негово име е наречен астероид 5020 Азимов, има и две различни награди „Айзък Азимов”.
Айзък Азимов е роден на 2 януари 1920 година в малко селище в Смоленска област, днешна Беларус , място населено предимно с евреи. Семейството му емигрира в Съединените щати, когато той е на три години. Тъй като родителите му говорят с него само на идиш и на английски език, Азимов никога не научава руски. Момчето се научава да чете на пет години. Родителите му притежават малка бакалница и от всеки в семейството се очаква да работи в нея. Там се продават и списания за научна фантастика и тАйзък започва да ги чете. В резултат на това започва да пише свои собствени разкази на около единадесет години и след няколко години започва да ги продава на пълп-списанията.
Айзък Азимов завършва Колумбийския университет през 1939 година и получава там докторска степен по биохимия през 1948 година.
След завършването на докторантурата си той се премества в Бостънския университет, с който остава свързан оттогава нататък. О т 1958 г. обаче постът му вече не е свързан с преподаване, тъй като Азимов вече е пълноценен писател, но някои особености в американската академична система позволяват да остане на него.
Азимов е клаустрофил - харесват му малки, затворени пространства. В първия том на своята автобиография той си припомня желание от детството да има будка за списания в Нюйоркското метро, в която би могъл да се затвори и да слуша тътена на минаващите влакове, докато чете. Азимов има страх от летене и използва самолет само два пъти през живота си. Рядко пътува на по-голямо разстояние, донякъде заради антипатията си към самолети, която затруднява извъшването на далечни пътувания. Тази негова фобия вдъхновява няколко от художествените му произведения, като детективските разкази за Уендъл Ърт и романите за Илайджа Бейли.
Физическата му сръчност е много лоша. Никога не се научава да плува или да кара велосипед , но все пак успява да се научи да кара кола, след като се премества в Бостън. В книгата си „Азимов отново се смее“ той описва бостънското шофиране като „анархия на колела“.
От 1985 г. до смъртта си през 1992 г. Азимов е президент на Американската асоциация на хуманистите, като е наследен на този пост от своя приятел и колега-писател Кърт Вонегът.
Азимов умира на 6 април 1992 година. Десет години след смъртта му , редактираната от втората съпруга на писателя негова автобиография - „Беше добър живот“ - разкрива, че смъртта му е причинена от СПИН. Той се заразява с HIV при кръвопреливане по време на операция за поставяне на сърдечен байпас . Точната причина за смъртта е сърдечна и бъбречна недостатъчност като усложнения от СПИН. Съпругата на Азимов пише в епилога към „Беше добър живот“, че писателят е искал да оповести това, но лекарите му го убеждават да замълчи, предупреждавайки го, че предразсъдъците около СПИН ще засегнат близките му.
Кариерата на Азимов може да се раздели на няколко периода. Ранната му кариера, в която научната фантастика преобладава, започва с разкази през 1939 година и романи през 1950 година . Този период продължава до около 1958 година.
Азимов започва да публикува нехудожествена литература през 1952 година , ставайки съавтор на колежански учебник, озаглавен „Биохимия и метаболизъм на човека“.
След изстрелването на Спутник-1 от Съветския съюз през 1957 година количеството написана от него нехудожествена литература се увеличава, особено това на научно-популярни книги и като следствие, през следващия четвърт век той написва само четири фантастични творби.
Втората половина на кариерата му като писател-фантаст започва през 1982 година с публикуването на „Острието на Фондацията“. Оттогава до смъртта си Азимов публикува няколко продължения и прелюдии към вече съществуващите си произведения, свързвайки ги по начин, който не е предвиждал в началото.
Самият Азимов вярва, че най-трайните му приноси ще бъдат неговите „Три закона на роботиката” и поредицата за Фондацията. Освен това, Оксфордският речник на английския език приписва на неговата фантастика въвеждането на думите „позитронен“ (изцяло измислена технология), „психоистория“ ( често използвана в значение, различно от това на Азимов) и „роботика“ в английския език.
Азимов измисля термина „роботика“ без да подозира, че това е нова дума; по това време той вярва, че това е естественият аналог на механика, хидравлика и др. За разлика от другите два неологизма, думата „роботика“ продължава да се използва от специалисти и неспециалисти с първоначалното значение, дадено ѝ от Азимов - наука за роботите.
Автор: Тони
Азимов написва или редактира над 500 тома. Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичнт система на Дюи - всички без „Философия“ . Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти за времето си.
Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията. Неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за Роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди Хюго“, две награди „Небюла” и много други.
Азимов е дългогодишен член на Менса и президент на Американската асоциация на хуманистите. На негово име е наречен астероид 5020 Азимов, има и две различни награди „Айзък Азимов”.
Айзък Азимов е роден на 2 януари 1920 година в малко селище в Смоленска област, днешна Беларус , място населено предимно с евреи. Семейството му емигрира в Съединените щати, когато той е на три години. Тъй като родителите му говорят с него само на идиш и на английски език, Азимов никога не научава руски. Момчето се научава да чете на пет години. Родителите му притежават малка бакалница и от всеки в семейството се очаква да работи в нея. Там се продават и списания за научна фантастика и тАйзък започва да ги чете. В резултат на това започва да пише свои собствени разкази на около единадесет години и след няколко години започва да ги продава на пълп-списанията.
Айзък Азимов завършва Колумбийския университет през 1939 година и получава там докторска степен по биохимия през 1948 година.
След завършването на докторантурата си той се премества в Бостънския университет, с който остава свързан оттогава нататък. О т 1958 г. обаче постът му вече не е свързан с преподаване, тъй като Азимов вече е пълноценен писател, но някои особености в американската академична система позволяват да остане на него.
Азимов е клаустрофил - харесват му малки, затворени пространства. В първия том на своята автобиография той си припомня желание от детството да има будка за списания в Нюйоркското метро, в която би могъл да се затвори и да слуша тътена на минаващите влакове, докато чете. Азимов има страх от летене и използва самолет само два пъти през живота си. Рядко пътува на по-голямо разстояние, донякъде заради антипатията си към самолети, която затруднява извъшването на далечни пътувания. Тази негова фобия вдъхновява няколко от художествените му произведения, като детективските разкази за Уендъл Ърт и романите за Илайджа Бейли.
Физическата му сръчност е много лоша. Никога не се научава да плува или да кара велосипед , но все пак успява да се научи да кара кола, след като се премества в Бостън. В книгата си „Азимов отново се смее“ той описва бостънското шофиране като „анархия на колела“.
От 1985 г. до смъртта си през 1992 г. Азимов е президент на Американската асоциация на хуманистите, като е наследен на този пост от своя приятел и колега-писател Кърт Вонегът.
Азимов умира на 6 април 1992 година. Десет години след смъртта му , редактираната от втората съпруга на писателя негова автобиография - „Беше добър живот“ - разкрива, че смъртта му е причинена от СПИН. Той се заразява с HIV при кръвопреливане по време на операция за поставяне на сърдечен байпас . Точната причина за смъртта е сърдечна и бъбречна недостатъчност като усложнения от СПИН. Съпругата на Азимов пише в епилога към „Беше добър живот“, че писателят е искал да оповести това, но лекарите му го убеждават да замълчи, предупреждавайки го, че предразсъдъците около СПИН ще засегнат близките му.
Кариерата на Азимов може да се раздели на няколко периода. Ранната му кариера, в която научната фантастика преобладава, започва с разкази през 1939 година и романи през 1950 година . Този период продължава до около 1958 година.
Азимов започва да публикува нехудожествена литература през 1952 година , ставайки съавтор на колежански учебник, озаглавен „Биохимия и метаболизъм на човека“.
След изстрелването на Спутник-1 от Съветския съюз през 1957 година количеството написана от него нехудожествена литература се увеличава, особено това на научно-популярни книги и като следствие, през следващия четвърт век той написва само четири фантастични творби.
Втората половина на кариерата му като писател-фантаст започва през 1982 година с публикуването на „Острието на Фондацията“. Оттогава до смъртта си Азимов публикува няколко продължения и прелюдии към вече съществуващите си произведения, свързвайки ги по начин, който не е предвиждал в началото.
Самият Азимов вярва, че най-трайните му приноси ще бъдат неговите „Три закона на роботиката” и поредицата за Фондацията. Освен това, Оксфордският речник на английския език приписва на неговата фантастика въвеждането на думите „позитронен“ (изцяло измислена технология), „психоистория“ ( често използвана в значение, различно от това на Азимов) и „роботика“ в английския език.
Азимов измисля термина „роботика“ без да подозира, че това е нова дума; по това време той вярва, че това е естественият аналог на механика, хидравлика и др. За разлика от другите два неологизма, думата „роботика“ продължава да се използва от специалисти и неспециалисти с първоначалното значение, дадено ѝ от Азимов - наука за роботите.