Френският поет, историк, политик и пътешественик Алфонс дьо Ламартин е роден през 1790 година в благородническо семейство в гр. Мекон, Франция. Избран е за депутат, а през бунтовната 1848 година съставя временно републиканско правителство.
2010-12-20 16:02:21
Френският поет, историк, политик и пътешественик Алфонс дьо Ламартин е роден през 1790 година в благородническо семейство в гр. Мекон, Франция. Избран е за депутат, а през бунтовната 1848 година съставя временно републиканско правителство.
През 1832 година, придружен от жена си, Ламартин предприема пътешествие в Ориента. На връщане минава и през България. Тук заболява от треска и остава на лечение в пазарджишкото село Ветрен.
Премеждието дава възможност на Ламартин да общува с местните хора и да опознае техния начин на живот. Силно впечатление му прави тяхното гостоприемство. По-късно, на 1 януари 1834 година, Ламартин дори произнася реч пред френсите депутати за живота на българите под турско иго.
В своя пътепис за пребиваването си във Ветрен, Ламартин описва посрещането, което му оказват първенците на града. Описва красотата на селото и околната природа - къщичките, разпръснати по склоновете, заобиколени от овощни градини и ливади. Той описва нравите на нашите селяни - колко те са работливи и изпълнени с уважение към свещениците и усърдни към източноправославната религия. Нравите на ветренци Ламартин сравнява с тези на швейцарците и савойците, те се обличали като германските селяни. Носиите на жените пък приличали на тези от швейцарските планини.
Ламартин се възхищава от красотата на жените, както и от техните чисти нрави. Прави му впечатление, че те не са забулени, както в Турция, и имат нормални отношения с мъжете. Възхищава се и на българските танци...
Ламартин подчертава, че българската природа е богата и красива и дава всичко необходимо за приличен живот. Но селяните не могат да се ползват от благата на своя труд, защото са безмислостно ограбвани от чуждоземни поробители.
До ден днешен ветренци пазят добри чувства към Ламартин - приятеля на българския народ. В центъра на селото е поставена паметна плоча, а през 1985 година в местното читалище е обособен кът на френския поет-романтик. Жителите на родния град да поета - Мекон пък са подарили на ветренци снимки, негови произведения и урна с пръст от гроба му. Автор: Тони