Светослав Минков - 'бащата' на модерната българска фантастика

Светослав Минков е  български писател, считан  за „баща“ на модерната българска фантастика. Той е журналист  с дългогодишна практика, като е работил и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар и  книгово

Светослав Минков е  български писател, считан  за „баща“ на модерната българска фантастика. Той е журналист  с дългогодишна практика, като е работил и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар и  книговодител. Работил е и в българската легация в Токио.

Сред многобройните му заглавия са сборниците „ Синята хризантема“,  „ Игра на сенките“, „ Къщата при  последния фенер”, „Автомати”, „Дамата с рентгеновите очи”, романът „Сърцето в картонената кутия“, написан в съавторство с Константин Константинов. В периода 1925-1927 година Минков  е член на литературния кръг „Стрелец”.

Много от разказите му са вдъхновени  от вестникарски публикации, в които той открива невидени още от други сюжети - масовото обезличаване, дехуманизирането на модерния човек и превръщането му в колелце  от машината  на цивилизацията, подмяната на емоциите със скъпоструващи ритуали и на ценностите - с помпозни клишета. Носител е на международната награда за мир „Нексьо”.

Разказвачът на ‘модерните врмена’ е роден на 4 февруари 1902 година. Той произхожда от   стар лозенградски род, в който мъжете по традиция  са военни. Ето защо,  баща му кара и тримата си синове да станат офицери. Единият от братята загива в Междусъюзническата война.

Светослав   е изпратен във Военното училище във Вайскирхен, Австрия, но  го напуска и се връща в България, за да учи славянска филология. Успява да издаде един роман и няколко по-малки сборника, но създаденото от него първо издателство за фантастична литература “Аргус” фалира. През 1922 година Минков заминава да учи  в   Мюнхен. Наричат го Гарвана - не само заради  черната коса и големия нос, но и за това, че  все обича  да се кичи  с нещо ‘чужбинско’.  Гардеробът му е пълен със  скъпи костюми,  обувки и връзки. Табакерите му са златни, а цигарите и напитките - само маркови и вносни.

Светослав Минков обаче,   се жени за първата жена, с която  има връзка и тя е българка.
След атентата в “Света Неделя”, един от организаторите, на който е  брат му Иван, цялото семейство е арестувано, а по-късно и  интернирано.

Гарвана се отдава на писане и скоро става най-модернистичният български автор.
Писателят пише винаги облечен като лорд - в последна мода костюм и вратовръзка, със скъпа писалка и  на качествена хартия... Цялото му внимание е насочено към ирационалното, фантастичното, призрачното и гротескното в съвременната цивилизация, която интерпретира с ирония и горчив сарказъм.

Самият Светослав Минков е имал своите странности.  Той цял живот е преследван от натрапчиви мисли и  параноичен страх от различни неща.  Изпитва истински ужас от природата - за него цветето е нещо отвратително, а насекомите и животните - досадна напаст. Напуска дома си само в изключителни случаи и гостува само на писателя Ламар  в Драгалевци. Пътува само с такси, защото  масовият транспорт  за него е нечовешко изпитание.

В дома си Минков живее като в космически кораб. Отвращението му от естественото стига дотам, че години  наред яде само консерви.

Едновременно с това, писателят бил  честен и принципен човек. Той доброволно се явява  като свидетел на Вапцаров  през 1941 година. Показанията му се оказват спасителни за прекратяване на делото. При фаталния процес  на Вапцароав през 1943
година  обаче, Минков   в Токио и не може да свидетелства.

Като главен редактор на издателство “Български писател”, Минков поема  отговорността да издаде Йовков.  Заради това избухва скандал, подклаждан от Вълко Червенков.  Писателят дава път  и на много млади талантливи писатели и е един от първите, който предрича бляскавото литературно бъдеще на Йордан Радичков.

Светослав Минков умира на 22 ноември 1966 година. Буквално на другия ден след погребението му двама агенти на службите преобръщат кабинета   в дома му на ул. “Вишнева” и отнасят голям чувал с вещи и ръкописи, като нареждат на съпругата му, да забрави, че изобщо са идвали...  
Автор: Тони