Хенрик Сенкевич е полсии писател, автор на исторически романи - „ С огън и меч”, „Пан Володиовски“, „Потоп", “Quo vadis?”, „Кръстоносци“. Много от тях за филмирани. През 1905 година Сенкевич получава Нобелова награда за литература. Хенрик Сенкевич е роден на 5 май 1846 г. в селцето Вола Окшеска, Полша. Постъпва в гимназия във Варшава, а след това учи в Юридическия и във Филолого-историческия факултет на Главното училище на полската столица, което по-късно е превърнато в руски университет. Напуска университета през 1871 г., без да положи последните изпити. Сенкевич дебютира в печата още през 1869 г. с рецензии върху представления. Първите му литературни произведения излизат през 1872 г. От 1872 до 1887 Сенкевич редовно сътрудничи на варшавския печат като репортер и фейлетонист. Началото на творческите успехи на Сенкевич настъпва, когато редакторът на популярната “Газета полска” забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и го праща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка се появяват под псевдонима Литвос и всъщност спасяват вестника от тежка финансова криза (по-късно излизат под заглавие “Писма от пътуването до Америка”). През 1879 г. Сенкевич посещава различни европейски страни, полагайки грижи за своята болна от туберкулоза съпруга, която през 1885 година умира от коварната болест..През 1886 г. прави обиколка из Костантинопол, Атина, Неапол и Рим, а по пътя спира за общо пет дни в Русе и Варна. През 1888 г. Сенкевич попада в Испания, а през 1890 г. дори се присъединява към ловна експедиция в Занзибар. 80-те години на 19-ти век са време на най-голямата слава на писателя Сенкевич. Тогава авторът се включва активно и в благотворителни и патриотични акции. През 1882 г. става съучредител на Касата на името на Юзеф Мяновски, а през 1889 г. основава стипендия на името на своята съпруга Мария Сенкевич за творци и писатели, болни от туберкулоза, както и противотуберкулозен санаториум в Закопане. През 1899-1900 г. Сенкевич е председател на Варшавската Литературна каса. През 1904 г. публикува анонимно “Отворено писмо на един поляк до руския министър”, в знак на протест срещу полицейщината в полските земи под имперска власт. През 1905 г. писателят става съосновател на просветната организация Полска Мачеж Школна и до 1907 г. ръководи нейния надзорен съвет. През 1906 г. публикува отворено писмо до немския император Вилхелм II, осъждайки преследванията на поляци на територията на Прусия. През 1908 г. Сенкевич организира международна анкета “Прусия и Полша”, в която няколко десетки европейски общественици порицават берлинската репресивна политика спрямо поляците. Най-напред Хенрик Сенкевич се утвърждава в полето на новелистиката, редом с друг емблематичен автор от същия период, Болеслав Прус. Темите му могат да се разделят в три главни групи: тежката емигрантска участ и носталгията по дома на поляците в Америка (“За хляба”, “Пазачът на фара”); окаяният селски живот (“Скици с въглен”, “Бартек победител”); детската беззащитност (“Янко музикантът”). Връх в творческия път на Сенкевич несъмнено са неговите исторически романи. Приемани отначало с колебание откритиката, те първоначално излизат като подлистници в пресата и така си спечелват огромна популярност. В романът-трилогия “С огън и меч”, “Потоп” и “Пан Володиовски” Сенкевич въвежда печелившата Уолтър-Скотова схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия. Авторът акцентира главно върху военните стълкновения през втората половина на 17-ти век:: въстанието на Хмелницки, шведското нашествие, битките с турците. Със сходен белетристичен метод Сенкевич подхожда и към следващия си изключително успешен роман – „Quo vadis“. Тук съвестното реконструиране на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни. Романът печели определението “християнски бестселър” и хвалебствия от Ватикана. Шедьовър е и романа „Кръстоносци“ , посветен на Грюнвалдската битка. В началото на20-ти век Сенкевич замисля създаването на нова трилогия, от която успява да публикува само “На полето на славата” . Известната у нас като “Стас и Нели” детска повест на Сенкевич носи оригиналното заглавие “През пустини и джунгли” и разказва приключенията на взетите в плен от арабите полско момче Сташ Тарковски и английско момиче Нел Роулинсън, които успяват да избягат и поемат през джунглата и пустинята да търсят спасение. Тачен и обичан още приживе, през 1900 г. Хенрик Сенкевич е почетен с тържествено честване на 25-годишния му творчески юбилей. В знак на признателност полската общественост му дарява имение, купено с пари, събрани чрез подписка. Световното признание пък идва с Нобеловата награда от 1905 година, но далеч не спира дотук: Сенкевич става почетен доктор на на Ягелонския и на Лвовския университет, член на Краковската академия на науките, на Варшавското научно дружество, на Царската академия на науките в Петербург, на Чешката академия в Прага и на Сръбската академия на науките, както и почетен гражданин на Лвов. След началото на Първата световна война Сенкевич се установява в Швейцария, където организира с други полски патриоти Генерален комитет за подпомагане на пострадалите от войната в Полша. Умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове. През 1924 г. тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в Катедралата “Свети Ян”.
Автор: Тони