Кърт Вонегът е американски писател - романист и сатирик, който се изявява и в сферата на изобразителното изкуство.
Роден е в Индианаполис на 11 ноември 1922 година. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941-43 година, където списва редовна колонка в студентския вестник. Занимава се с жuрналистика, след което влиза в редовете на американската армия и взима участие във Втората световна война.
След войната Вонегът завършва университета в Чикаго, специалност антропология и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скенектъди, Ню Йорк, работейки за Дженерал Електрик.
През март 2007 година Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на 11 април 2007 година е Ню Йорк.
Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст, та дори и с рисунки в книгите си, например в “Закуска за шампиони”. Езикът му е на достъпно за всички социални класи ниво, като същевременно е невероятно увлекателен и неклиширан. В произведенията си Вонегът вмъква научно-фантастични елементи, като пътуване във времето, а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.
Романите на Вонегът изобразяват реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутoпии. Най-често използвана е планетата Тралфамадор, населена от еднооки същества-роботи, които могат свободно да пътуват напред и назад във времето. Историята на планетата е своеобразна критика на индустриалното и технократско общество - някога тя била населена от нормални живи същества, но постепенно те били изместени от машини, толкова съвършени, че за жителите на Тралфамадор животът загубил смисъла си.
Пътуванията във времето и пространството са достъпни и за героите на Вонегът, но при тях тази възможност е резултат на преживяна травма.
Много от героите на Вонегът преминават от един роман в друг, биографиите им се обогатяват и развиват, или пък се добавят подробности, които постепенно изграждат образа. Тази техника създава допълнителен комфорт на редовните му читатели - във всеки нов роман те откриват неочаквани продължения на познатите сюжетни линии.
По-известните повтарящи се герои на Вонегът:
- писателят-фантаст Килгор Траут, продавач на алуминиева дограма; публикуват разказите му като пълнеж в порнографски списания.
- милионерът-филантроп Елиът Розуотър, почитател на Траут.
- художникът-авангардист Рабо Карабекян, чиито картини се разпадат, тъй като са рисувани с некачествени бои.
Сравняват романите на Вонегът със знаменитата политическа сатира Пътешествията на Гъливер. Подобно на Суифт, Вонегът често описва фантастични общества, за да демонстрира по-ярко политическите и социални недъзи на своето съвремие.
Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. Фантастичните социални светове на Вонегът обикновено са антиутопии, където недъзите са достигнали крайна форма.
Редките случаи на утопии са по-скоро връщане към миналото. В романа “Никога повече самота” обществото е преодоляло самотата чрез образуване на изкуствени роднински връзки и възстановяване на феодални или робовладелски социални структури. В “Галапагос” пък хората претърпяват обратна еволюция, превръщат се в нещо като тюлени, загубват всички атрибути на цивилизацията, за да се възстанови загубената хармония с природата.
Автор: Тони
Роден е в Индианаполис на 11 ноември 1922 година. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941-43 година, където списва редовна колонка в студентския вестник. Занимава се с жuрналистика, след което влиза в редовете на американската армия и взима участие във Втората световна война.
След войната Вонегът завършва университета в Чикаго, специалност антропология и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скенектъди, Ню Йорк, работейки за Дженерал Електрик.
През март 2007 година Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на 11 април 2007 година е Ню Йорк.
Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст, та дори и с рисунки в книгите си, например в “Закуска за шампиони”. Езикът му е на достъпно за всички социални класи ниво, като същевременно е невероятно увлекателен и неклиширан. В произведенията си Вонегът вмъква научно-фантастични елементи, като пътуване във времето, а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.
Романите на Вонегът изобразяват реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутoпии. Най-често използвана е планетата Тралфамадор, населена от еднооки същества-роботи, които могат свободно да пътуват напред и назад във времето. Историята на планетата е своеобразна критика на индустриалното и технократско общество - някога тя била населена от нормални живи същества, но постепенно те били изместени от машини, толкова съвършени, че за жителите на Тралфамадор животът загубил смисъла си.
Пътуванията във времето и пространството са достъпни и за героите на Вонегът, но при тях тази възможност е резултат на преживяна травма.
Много от героите на Вонегът преминават от един роман в друг, биографиите им се обогатяват и развиват, или пък се добавят подробности, които постепенно изграждат образа. Тази техника създава допълнителен комфорт на редовните му читатели - във всеки нов роман те откриват неочаквани продължения на познатите сюжетни линии.
По-известните повтарящи се герои на Вонегът:
- писателят-фантаст Килгор Траут, продавач на алуминиева дограма; публикуват разказите му като пълнеж в порнографски списания.
- милионерът-филантроп Елиът Розуотър, почитател на Траут.
- художникът-авангардист Рабо Карабекян, чиито картини се разпадат, тъй като са рисувани с некачествени бои.
Сравняват романите на Вонегът със знаменитата политическа сатира Пътешествията на Гъливер. Подобно на Суифт, Вонегът често описва фантастични общества, за да демонстрира по-ярко политическите и социални недъзи на своето съвремие.
Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. Фантастичните социални светове на Вонегът обикновено са антиутопии, където недъзите са достигнали крайна форма.
Редките случаи на утопии са по-скоро връщане към миналото. В романа “Никога повече самота” обществото е преодоляло самотата чрез образуване на изкуствени роднински връзки и възстановяване на феодални или робовладелски социални структури. В “Галапагос” пък хората претърпяват обратна еволюция, превръщат се в нещо като тюлени, загубват всички атрибути на цивилизацията, за да се възстанови загубената хармония с природата.