Смята се, че Анна дьо Ноай, една от най-значимите жени на Франция на ХХ век, е най-голямата френска поетеса, която страната е дала на света....Тя е била не само творец от голяма величина, но и муза на писатели като Анатол Франс и Марсел Пруст.
Малко хора обаче знаят, че тази френска поетеса е имала българска кръв. Тя била потомка на Софроний Врачански и малко преди смъртта си пожелала на гроба й да поставят шепа пръст от Балкана.
Анна е родена през 1876 година, а умира през 1933. За гроба й се грижела друга българка, която случайно открила надгробната й могила в известното френско гробище “Пер Лашез”.
Днес параклисът е заключен и не се знае, кой се грижи за поддръжката му. Но българска пръст наистина била донесена и тя се пази и до днес в специална урна до плочата, под която почиват тленните останки на графинята.
Анна дьо Ноай наистина е била почитана като една от най-интересните и продуктивни френски поетеси. Тя има издадени десетки стихосбрики, а заради тях авторката им станала първата жена-кавалер на ордена на Почетния легион. Богатият й метафоричен език донесъл на поетесата голямата награда на Френската академия на науките през 1921 година, а по-късно била обявена за почетен член на Белгийската кралска академия.
Въпреки светския блясък, богатството и лукса, в който живеела, Анна нито за миг не забравила, че е потомка на българи. Всъщност, във вените й имало не само българска кръв, но и гръцка, и румънска. Тя била праправнучка на Софроний Врачански, който през 1794 година бил ръкоположен за епископ. Когато овдовял млад, то сам отгледал двете си деца. Синът му Цонко се оженил , но починал след войната на Турция с Австро-Унгарската империя през 1791 година. Настойник на 6-те му деца станал Софроний. Един от внуците му - Стойко - завършил реномирания колеж “Свети Сава” в Букурещ. Той останал в исторята под името Стефан Богориди и заради интелекта си бил назначен от падишаха за управител на о. Самос.
Стефан Богориди се оженил за гъркиня, от която имал дъщеря Анна. Тя пък се омъжила за дипломат в Лондон, а през 1839 година се родила дъщеря им Ралука - майката на Анна дьо Ноай. А когато отраснала, Ралука се омъжила в Англия за влашкия княз Григорий Бранковяну. След това, те се преместили да живеят в Париж, а най-малката от трите им дъщери се родила на 15 ноември 1876 година и по стара семейна традиция била наречена Анна.
Анна дьо Ноай не е имала нищо френско в потеклото си, но това не й попречило да създаде блестящи образци на френската поезия. Тя е единствената българка, погребана в известното парижко гробище “Пер Лашез”.
Автор: Тони
Малко хора обаче знаят, че тази френска поетеса е имала българска кръв. Тя била потомка на Софроний Врачански и малко преди смъртта си пожелала на гроба й да поставят шепа пръст от Балкана.
Анна е родена през 1876 година, а умира през 1933. За гроба й се грижела друга българка, която случайно открила надгробната й могила в известното френско гробище “Пер Лашез”.
Днес параклисът е заключен и не се знае, кой се грижи за поддръжката му. Но българска пръст наистина била донесена и тя се пази и до днес в специална урна до плочата, под която почиват тленните останки на графинята.
Анна дьо Ноай наистина е била почитана като една от най-интересните и продуктивни френски поетеси. Тя има издадени десетки стихосбрики, а заради тях авторката им станала първата жена-кавалер на ордена на Почетния легион. Богатият й метафоричен език донесъл на поетесата голямата награда на Френската академия на науките през 1921 година, а по-късно била обявена за почетен член на Белгийската кралска академия.
Въпреки светския блясък, богатството и лукса, в който живеела, Анна нито за миг не забравила, че е потомка на българи. Всъщност, във вените й имало не само българска кръв, но и гръцка, и румънска. Тя била праправнучка на Софроний Врачански, който през 1794 година бил ръкоположен за епископ. Когато овдовял млад, то сам отгледал двете си деца. Синът му Цонко се оженил , но починал след войната на Турция с Австро-Унгарската империя през 1791 година. Настойник на 6-те му деца станал Софроний. Един от внуците му - Стойко - завършил реномирания колеж “Свети Сава” в Букурещ. Той останал в исторята под името Стефан Богориди и заради интелекта си бил назначен от падишаха за управител на о. Самос.
Стефан Богориди се оженил за гъркиня, от която имал дъщеря Анна. Тя пък се омъжила за дипломат в Лондон, а през 1839 година се родила дъщеря им Ралука - майката на Анна дьо Ноай. А когато отраснала, Ралука се омъжила в Англия за влашкия княз Григорий Бранковяну. След това, те се преместили да живеят в Париж, а най-малката от трите им дъщери се родила на 15 ноември 1876 година и по стара семейна традиция била наречена Анна.
Анна дьо Ноай не е имала нищо френско в потеклото си, но това не й попречило да създаде блестящи образци на френската поезия. Тя е единствената българка, погребана в известното парижко гробище “Пер Лашез”.