Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков.
Роден на 9 ноември 1880 г. Йовков преминава детските и юношеските си години в родното си място - Жеравна, където получава основно образование. Завършва гимназия в София . Още тогава учителят му по литература му предсказва бъдеще на писател.
След дипломирането Йовков живее в Добруджа, а по-късно завършва и Школата за запасни офицер в Княжево, като по време на обучението си публикува и първата си творба . В началото на 1904 г. Йовков се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.
Есента на 1904 г. Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 година , когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През юни 1913 година Йовков е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.
След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание , а по-късно работи като библиотекар. През 1915 година отново е мобилизиран, а година по-късно е командирован в редакцията на сп. „Военни известия“.
След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич . След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди и след като Добруджа е окупирана от румънците , Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 година.
След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година Йовков заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница .Открит е рак на стомаха с разсейки в напреднало, безнадеждно състояние. На 15.10.1937 година Йордан Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
Йовков дебютира като поет. Лириката му обаче не се отличава с особено богатство и разнообразие на мотиви. Първата си белетристична творба - “Овчарова жалба” , с подзаглавие „Старопланинска легенда“ , Йовков публикува през 1910 година.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 година .
В документалните си очерци Йовков обективно свидетелства за войнишките делници - баталните очерци са ярки художествени свидетелства за преживяното по време на войната .Болка пронизва всичко, написано от него за войните.
Когато отсъства от България цели 7 години, точно тогава Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ , „Вечери в Антимовския хан“ , „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ и романа „Чифликът край границата“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби - на над 37.
Автор: Тони
Роден на 9 ноември 1880 г. Йовков преминава детските и юношеските си години в родното си място - Жеравна, където получава основно образование. Завършва гимназия в София . Още тогава учителят му по литература му предсказва бъдеще на писател.
След дипломирането Йовков живее в Добруджа, а по-късно завършва и Школата за запасни офицер в Княжево, като по време на обучението си публикува и първата си творба . В началото на 1904 г. Йовков се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.
Есента на 1904 г. Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 година , когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През юни 1913 година Йовков е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.
След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание , а по-късно работи като библиотекар. През 1915 година отново е мобилизиран, а година по-късно е командирован в редакцията на сп. „Военни известия“.
След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич . След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди и след като Добруджа е окупирана от румънците , Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 година.
След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година Йовков заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница .Открит е рак на стомаха с разсейки в напреднало, безнадеждно състояние. На 15.10.1937 година Йордан Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.
Йовков дебютира като поет. Лириката му обаче не се отличава с особено богатство и разнообразие на мотиви. Първата си белетристична творба - “Овчарова жалба” , с подзаглавие „Старопланинска легенда“ , Йовков публикува през 1910 година.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 година .
В документалните си очерци Йовков обективно свидетелства за войнишките делници - баталните очерци са ярки художествени свидетелства за преживяното по време на войната .Болка пронизва всичко, написано от него за войните.
Когато отсъства от България цели 7 години, точно тогава Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ , „Вечери в Антимовския хан“ , „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ и романа „Чифликът край границата“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби - на над 37.