Йордан Йовков - майсторът на късия разказ

Майстор на късия разказ, така наричат  големия български писател  Йордан Йовков. Роден на 9 ноември 1880 г. Йовков преминава детските и юношеските  си години в родното си място - Жеравна, където получава основно образование. За

Майстор на късия разказ, така наричат  големия български писател  Йордан Йовков.

Роден на 9 ноември 1880 г. Йовков преминава детските и юношеските  си години в родното си място - Жеравна, където получава основно образование. Завършва гимназия в София .  Още тогава учителят му по литература му предсказва бъдеще на писател.

След дипломирането  Йовков  живее в Добруджа, а по-късно завършва  и Школата за запасни офицер в Княжево, като по време на обучението си публикува и  първата си творба . В началото на 1904 г.  Йовков се записва  студент в Юридическия  факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.

Есента на 1904 г. Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 година , когато е мобилизиран. Участва в Балканската  и Междусъюзническата война  като командир на рота.

През юни 1913 година Йовков  е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.
След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание , а по-късно работи като библиотекар. През 1915 година  отново е мобилизиран, а година по-късно е командирован в редакцията на сп. „Военни известия“.

След края на Първата световна война  настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в  Добрич . След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди и след като Добруджа е окупирана от румънците ,  Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 година.

След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ.  
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година  Йовков  заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница .Открит е рак  на  стомаха  с разсейки в напреднало, безнадеждно състояние.  На 15.10.1937 година Йордан  Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.

Йовков дебютира като поет. Лириката му  обаче не се отличава с особено богатство и разнообразие на мотиви.  Първата си белетристична творба - “Овчарова жалба” , с подзаглавие „Старопланинска легенда“ , Йовков публикува   през 1910 година.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 година .

В документалните си очерци Йовков обективно свидетелства за войнишките делници  -  баталните очерци са ярки художествени свидетелства за преживяното по време на войната .Болка пронизва всичко, написано от него за войните.

Когато отсъства от България цели 7 години, точно тогава  Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ , „Вечери в Антимовския хан“ , „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“  и романа „Чифликът край границата“,  драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.

70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби  -  на над 37. Автор: Тони