Роден в пуританско семейство от Илинойс, Ърнест Хемингуей цял живот се опитва да се докаже като ‘мачо’ пред жените и пред света.
Един от скритите комплекси на писателя е манията му да се смята за голям любовник - той постоянно се хвали, че е бил с много и то най-различни жени. Дори взема успокоителни, за да можел да укроти либидото си...
Три от жените на Хемингуей са съгласни с тази негова слава на голям любовник. Четвъртата, обаче, е на друго мнение - според нея той е доста комплексиран и свенлив, дори се изчервявал при контакт с по-разкрепостени жени, а според нея имал доста пуритански възгледа за любовта...
С първата си жена,Елизабет Ричардсън, Хемингуей живее 8 години, години на бедност и всеотдайна любов. Той действително много страда след развода си, въпреки че е негов инициатор.
На 28-годишна възраст писателят изневерява на жена си с нейна приятелка. След развода, той дори става католик, за да се ожени за любовницата си - Полин Пфайфър. От нея Хемингуей има двама сина - Патрик и Грегъри.
За съжаление обаче, още от 12-годишни те са включени в пиянските оргии на родителите си, което им струва скъпо. Патрик е алкохолик и шизофреник, а Грегъри става травестит и умира в женски затвор...
Двете раждания са много тежки за Полин и след като лекарите я предупреждават, че трета бременност може да й струва живота, тя изхвърля мъжа си от семейното ложе. Тогава писателят попада на следващата жена - Джейн Мейсън. Страстта им е силна, но скоро се изчерпва, защото Джейн много прилича на Ърнест - тя е неуравновесена алкохоличка, която страда от непрекъснати депресии и суицидни състояния..
Тази, която довежда Хемингуей до поредния развод е Марта Джелхорн - писастелка и военен кореспондент. Тя е волева , честолюбива и независима, но язвителният й език изтощава вече застаряващия писател.Тя е маниачка на тема чистота, но психотерапевтите, които се занимават с нейното последвало душевно разстройство смятат, че това са скрити садистични наклонности. Развеждат се през 1945 година.
После, в Лондон, Хемингуей среща четвъртата си жена - това е Мери Уелш. Тя е кореспондент на сп. “Тайм” и съчетава в себе си предаността на Елизабет, бойкостта на Марта, елегантността на Полин, а освен всичко друго, много обича писателя.
Последните години от живота си Хемингуей живее в Куба - там той има всичко - слава и пари, предана и любяща съпруга, прекрасни условия за работа, синевата на океана...Обаче музата го е напуснала, изпаднал е в постоянна раздразнителност, ругае всички и броди с проситутки по баровете. Постоянните запои също си казват думата - непрестанно го боли главата,чува гласове....
Започва връзка с 33 години по-млада от него жена - тя за последно го възпламенява и именно тогава се ражда новелата му “Старецът и морето”, заради която през 1953 година Хемингуей получава наградата Пулицър, а следващата година и Нобелова награда.
Това обаче е ‘лебедовата песен’ на писателя. След като през 1960 година се завръща в САЩ, започват депресията и нощните му кошмари. Мери успява да го вкара в клиника, където Хемингуей е подложен на серия електрошокове, след които той не е способен да напише дори две изречения. Близките едва успяват да осуетят опитите за самоубийство. На 2 юли 1961 година обаче, Хемингуей все пак успява - той се застрелва с любимата си пушка.
Автор: Тони
Един от скритите комплекси на писателя е манията му да се смята за голям любовник - той постоянно се хвали, че е бил с много и то най-различни жени. Дори взема успокоителни, за да можел да укроти либидото си...
Три от жените на Хемингуей са съгласни с тази негова слава на голям любовник. Четвъртата, обаче, е на друго мнение - според нея той е доста комплексиран и свенлив, дори се изчервявал при контакт с по-разкрепостени жени, а според нея имал доста пуритански възгледа за любовта...
С първата си жена,Елизабет Ричардсън, Хемингуей живее 8 години, години на бедност и всеотдайна любов. Той действително много страда след развода си, въпреки че е негов инициатор.
На 28-годишна възраст писателят изневерява на жена си с нейна приятелка. След развода, той дори става католик, за да се ожени за любовницата си - Полин Пфайфър. От нея Хемингуей има двама сина - Патрик и Грегъри.
За съжаление обаче, още от 12-годишни те са включени в пиянските оргии на родителите си, което им струва скъпо. Патрик е алкохолик и шизофреник, а Грегъри става травестит и умира в женски затвор...
Двете раждания са много тежки за Полин и след като лекарите я предупреждават, че трета бременност може да й струва живота, тя изхвърля мъжа си от семейното ложе. Тогава писателят попада на следващата жена - Джейн Мейсън. Страстта им е силна, но скоро се изчерпва, защото Джейн много прилича на Ърнест - тя е неуравновесена алкохоличка, която страда от непрекъснати депресии и суицидни състояния..
Тази, която довежда Хемингуей до поредния развод е Марта Джелхорн - писастелка и военен кореспондент. Тя е волева , честолюбива и независима, но язвителният й език изтощава вече застаряващия писател.Тя е маниачка на тема чистота, но психотерапевтите, които се занимават с нейното последвало душевно разстройство смятат, че това са скрити садистични наклонности. Развеждат се през 1945 година.
После, в Лондон, Хемингуей среща четвъртата си жена - това е Мери Уелш. Тя е кореспондент на сп. “Тайм” и съчетава в себе си предаността на Елизабет, бойкостта на Марта, елегантността на Полин, а освен всичко друго, много обича писателя.
Последните години от живота си Хемингуей живее в Куба - там той има всичко - слава и пари, предана и любяща съпруга, прекрасни условия за работа, синевата на океана...Обаче музата го е напуснала, изпаднал е в постоянна раздразнителност, ругае всички и броди с проситутки по баровете. Постоянните запои също си казват думата - непрестанно го боли главата,чува гласове....
Започва връзка с 33 години по-млада от него жена - тя за последно го възпламенява и именно тогава се ражда новелата му “Старецът и морето”, заради която през 1953 година Хемингуей получава наградата Пулицър, а следващата година и Нобелова награда.
Това обаче е ‘лебедовата песен’ на писателя. След като през 1960 година се завръща в САЩ, започват депресията и нощните му кошмари. Мери успява да го вкара в клиника, където Хемингуей е подложен на серия електрошокове, след които той не е способен да напише дори две изречения. Близките едва успяват да осуетят опитите за самоубийство. На 2 юли 1961 година обаче, Хемингуей все пак успява - той се застрелва с любимата си пушка.