Хемингуей и неговите жени

Роден в пуританско семейство от Илинойс, Ърнест Хемингуей цял живот се опитва да се  докаже като ‘мачо’ пред жените и пред света. Един от скритите комплекси на писателя е  манията му да се смята за голям любовник - той п

2010-10-12 19:06:15
Хемингуей и неговите жени
Роден в пуританско семейство от Илинойс, Ърнест Хемингуей цял живот се опитва да се  докаже като ‘мачо’ пред жените и пред света.

Един от скритите комплекси на писателя е  манията му да се смята за голям любовник - той постоянно се хвали, че е бил с  много и то най-различни жени.  Дори взема успокоителни,  за да можел да укроти либидото си...

Три от жените на Хемингуей са съгласни с  тази негова слава на голям любовник. Четвъртата, обаче, е на друго мнение - според нея той е доста комплексиран и свенлив, дори се изчервявал при контакт с по-разкрепостени жени,  а според нея  имал доста пуритански възгледа за любовта...

С първата си жена,Елизабет Ричардсън,  Хемингуей  живее 8 години, години на бедност и всеотдайна любов. Той действително много страда след развода си, въпреки че е негов инициатор.

На 28-годишна възраст писателят изневерява на жена си с нейна приятелка. След развода,  той  дори става католик,  за да се ожени за любовницата си - Полин Пфайфър. От нея Хемингуей има двама сина - Патрик и Грегъри.  

За съжаление обаче, още от 12-годишни те са включени в  пиянските оргии на родителите си, което им струва скъпо. Патрик е алкохолик и шизофреник, а Грегъри става травестит и умира в женски затвор...

Двете раждания са много тежки за Полин и след като лекарите я предупреждават, че трета бременност може да й струва живота, тя изхвърля мъжа си от семейното ложе.  Тогава писателят попада на следващата  жена - Джейн Мейсън.  Страстта им е силна, но скоро се изчерпва, защото  Джейн много прилича на Ърнест - тя е неуравновесена алкохоличка, която страда от непрекъснати депресии и суицидни състояния..

Тази, която довежда Хемингуей до поредния развод е  Марта Джелхорн - писастелка и военен кореспондент. Тя е волева , честолюбива и независима, но язвителният й език  изтощава вече застаряващия писател.Тя е маниачка на тема чистота, но психотерапевтите, които се занимават с нейното последвало душевно разстройство смятат, че това са скрити садистични наклонности.  Развеждат се през 1945 година.  

После, в Лондон, Хемингуей среща четвъртата си жена - това   е Мери Уелш. Тя е кореспондент на сп. “Тайм” и съчетава в себе си предаността  на Елизабет, бойкостта на Марта, елегантността на  Полин, а освен всичко друго, много обича писателя.  

Последните години от живота си Хемингуей живее в Куба - там той има всичко - слава и пари, предана и любяща съпруга,  прекрасни условия за работа, синевата на океана...Обаче музата го е напуснала, изпаднал е  в постоянна раздразнителност, ругае всички и броди с проситутки по баровете. Постоянните запои също си казват думата  -  непрестанно го боли главата,чува гласове....

Започва връзка с 33 години  по-млада от него жена - тя  за последно го възпламенява и именно тогава се ражда новелата му “Старецът и морето”, заради която през 1953 година Хемингуей получава наградата Пулицър, а следващата година и Нобелова награда.

Това обаче е ‘лебедовата песен’ на писателя. След като през 1960 година се завръща в САЩ, започват депресията и нощните му кошмари. Мери успява да го вкара в клиника, където Хемингуей   е подложен на серия електрошокове, след които той  не е способен да напише дори две изречения. Близките едва успяват да осуетят опитите за самоубийство. На 2 юли 1961 година обаче, Хемингуей  все пак  успява - той се застрелва с любимата си пушка.
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия