Найден Геров Хаджиберович е български писател, езиковед и фолклорист. Той е общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Автор е на Речник на българския език.
Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добревич Мушек, прототип на Каравеловия Хаджи Генчо Хаджи Генчо от повестта “Бългри от старо време”. Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив, после отново в Копривщица - при Неофит Рилски. По негово настояване Найден Геров заминава за Одеса през 1839 година, където завършва Ришельовския лицей .
По това време той издава книгите „Няколко думи за превода на математическата география“ и „Начала на християнското учение“ , както и поемата „Стоян и Рада“ .
Приел руско поданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846–1850 година e преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Свети Кирил и Свети Методий“.
По инициатива именно на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище “Свети Кирил и Методий” в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война Найден Геров подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело. През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от България“. През 1857 година е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност до Априлското въстание.
По време на въстанието през 1876 година Найден Геров развива дейност в защита на българския народ.
Той умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на седемдесет и седем годишна възраст. Неговият племенник Теодор Панчев е издател на неговия архив.
Автор: Тони
Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добревич Мушек, прототип на Каравеловия Хаджи Генчо Хаджи Генчо от повестта “Бългри от старо време”. Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив, после отново в Копривщица - при Неофит Рилски. По негово настояване Найден Геров заминава за Одеса през 1839 година, където завършва Ришельовския лицей .
По това време той издава книгите „Няколко думи за превода на математическата география“ и „Начала на християнското учение“ , както и поемата „Стоян и Рада“ .
Приел руско поданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846–1850 година e преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Свети Кирил и Свети Методий“.
По инициатива именно на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище “Свети Кирил и Методий” в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война Найден Геров подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело. През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от България“. През 1857 година е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност до Априлското въстание.
По време на въстанието през 1876 година Найден Геров развива дейност в защита на българския народ.
Той умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на седемдесет и седем годишна възраст. Неговият племенник Теодор Панчев е издател на неговия архив.