Атанас Далчев – „Болница”, „Къщата” и „Повест”

„Болница” – стихотворението рисува едно затворено, зазидано, изолирано  от живота пространство, което няма цветове. Стихотворението е безглаголно, изградено от звукове, които внушават мисловно настроение в „тишината и здр

„Болница” – стихотворението рисува едно затворено, зазидано, изолирано  от живота пространство, което няма цветове. Стихотворението е безглаголно, изградено от звукове, които внушават мисловно настроение в „тишината и здрача”. Създава усещане за ужас и безисходица. Доминиращото усещане в творбата се носи от внушението за неизбежната смърт.
Атанас Далчев интерпретира мотива за болката, самотата и смъртта, виждайки ги в тяхната абсолютна и непроменлива статичност. Готическите образни детайли на „черните ръце”, които „черни клони” са прострени върху белите завивки, градят представата за преходното гранично състояние между живота и смъртта.
Бялото като цвят, в това стихотворение, се символизира ритуалната роля на погребалния саван, който покрива трупа по пътя към вечния му дом.
 
„Къщата” -  стихотворението на Далчев, със своето цялостно внушение, се свързва най-пряко с влиянието на готиката и диаболизма в нашата лирика. в центъра на творбата е смъртта с многообразието на нейните различни превъъплъщения. в текста доминират образите на дяволът, мрачната и тъмна къща, болестта и мъртвият.  Пространствената структура на творбата е организирана в посока от небето към земята. В тази схема на движение на образите и емоцията, Далчев препраща смъртта в една илюзорна и дълбочинна преизподня. Според автора съдбовната предопределеност, символезерана от дявола, пронизва последните дни на човека, като го извежда от земния му дом и го изпраща в гроба. Къщата след смъртта взема върху себе си очертанията  и функциите на гробницата. далчев синхронизира усещанито за празнота и смърт със сивото и черното – цветовете, създаващи представата за смърт и обреченост.
 
„Повест” – това една от най-странните и трудна за интерпретиране творба от творчеството на Атанас Далчев. Търсената от автора мистификация има няколко нива на реализация. Първото ниво се кодира още в заглавието, а второто ниво на странност на творбата е съобщението:
„Стопанинът замина за Америка”.
Третото ниво на мистификация на текста е трансформирането на поета в неговото собствено присъствие в текста. Авторовото Аз организира около себе си атмосферата на херметичност, монологичност и самотност на човешката битие. Тоталната деперсонализация на Аза в творбата е пряка функция на неомодернистичното философско познание, на което Далчев е привърженик по онова време. Автор: Александър Ненов