Елисавета Багряна – „Кукувица”, „Вечната”

„Кукувица” – основното послание на Елисавета Багряна  в творбата е свързано с правото на свободен житейски избор. В творбата, която е типично по багрянавски диалогична, героинята влиза в спор със своя морален съдник. „Ти&

„Кукувица” – основното послание на Елисавета Багряна  в творбата е свързано с правото на свободен житейски избор. В творбата, която е типично по багрянавски диалогична, героинята влиза в спор със своя морален съдник. „Ти”- обръщението:
„рожби румени да ти отгледам” е свързано с големия и принципен екзистенциален дебат за разбирането на граничните пространства на женската свобода и  волност. Героинята на Багряна е открила своята истина в този дебат, тя е надмогнала категорично фолклорно-битовото ниво на живеене. Стряскащата констанция:
„Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета”,
се явява практически онази граница на поетичното внушение, отвъд която Багряна показва границите на своята представа за женската свобода.
„Скитничеството”, „веселие”, „ненаситност” и „порив” към непознатото и чуждото са белезите на мечтаната, ненамерена женска независимост.
 
 „Вечната” – стихотворението разглежда вечния въпрос за вечния сблъсък между живота и смъртта, между младостта и старостта, между бъдещето и миналото.
Елисавета Багряна съчетава в творбата две коренно различни речеви стратегии. В първата част на стихотворението поетесата използва думи, изрази и фигури, в чиито семантичен (знаещ) център се крие представата за смъртта. Метафората на широкия и чужд пръстен и на невинния писък, хвърля мисловен мост от състоянието на абсолютната и печална застиналост и преходност на любовния трепет.  Това състояние на промяна и динамика Багряна асоциативно свързва с  младостта и бъдещето. Изключително силен и функционален в творбата е художественият образ на кръвта. Тя изразява представата не само за биологичната унаследеност, но и усещането за предаване през поколенията на устойчиви, емоционално – чувствени представи:
„Ще минат дни, години и столетия
 и устните на двама млади, слети,
 ще шепнат пак...”
Всеобхватността и общовалидността на емоционално – чувственото единение, придава на художествения образ на „безсмъртната кръв ” изключителна художествена сила. Чрез този образ Елисавета Багряна реализира напрактика популярната по онова време идея за вечната душа. Автор: Александър Ненов