Йордан Йовков – „През чумавото”

Йордан Йовков е наречен още „писателят хуманист”. Това определение представя основните, устойчиви характеристики на неговото творчество. Разказите му разгръщат идеята за универсалното добро.   Разказът започва с цитат от „ста

Йордан Йовков е наречен още „писателят хуманист”. Това определение представя основните, устойчиви характеристики на неговото творчество. Разказите му разгръщат идеята за универсалното добро.
 
Разказът започва с цитат от „стар ръкопис” – житието на Софроний Врачански. Съдържанието на творбата условно е разделено на две части.
Първата част въвежда темата за чумата – наказание за греховете на хората, а втората разработва темата за  сватбата между Тиха и Люцкановия син.
 
Изправени пред „призръка на смъртта” в разказа – мора, който вършее по околните селища, старейшините ще потърсят помощ и закрила от бащата на прелестната Тиха, хаджи Драган. Само присъствието на очарователната девойка в гостната стая, нейните закачливи очи, „продългонати и черни като сливи”, бликащата и жизнерадост ги разведряват. Тя е „поне една весела душа в селото”, вечната жена – красива, изпълнена от смях и прелест. Героинята се шегува с новодошлите старци, че чумата вземала „само стари кожи”.  Красавицата се смее над смъртта, на нея принадлежи животът и бъдещето.
 
Хаджи Драган решава да победи мрачната сянка на надвисналата угроза по свой, особен начин – отваря хамбарите си за гладните и обявява сватбата на дъщеря си, без да пита за чувствата и. Но Тиха не е забравила за своята обич към заминалия в странство Величко. И любовта, както в преобладаващата част от Йовковите разкази, е взаимна и могъща.
Затова, когато нейният любим се връща в разгара на брачната церемония, почернял, трескав, носещ със себе си страшното клеймо на чумата, в избухналата паника, дори майка му ще избяга от него. Тиха не изневерява на това, което тлеи у нея. Тя ще облекчи болката на Величко, ще го преласкае, ще погали бледия му лик на стъпалата пред олтара, защото истинската любов е вярна в радост и неволя, взаимност и раздяла, живот и смърт. Автор: Александър Ненов