Димчо Дебелянов – интерпретация върху „Пловдив”, „Един убит”, „Светла вяра”

„Пловдив” – това е една кратка лирична искрена изповед на поета, в която доминиращо чувство е мъката, скръбта, които тежът над живота на поета като бреме. Всичко това е дошло от спомена за детските и юношески скръбни дни. Страшната

„Пловдив” – това е една кратка лирична искрена изповед на поета, в която доминиращо чувство е мъката, скръбта, които тежът над живота на поета като бреме. Всичко това е дошло от спомена за детските и юношески скръбни дни.
Страшната цена на сълзите спотаени я определяме от безпомощната буря на живота. Изведнъж се виждаме съпричастни с поетовата мъка. С неговата трагедия лирическият герой  се слива с поетовата личност и  не стига до определена обществена идея. Героят е с открити очи за истината и светлината в живота. Долавяме една вяра в по-съвършения смисъл на утрешния ден. Отронва се един искрен стон от душата на поета, мислейки за миналото и една благородна скръб, видяна в действителността. Усещаме и едно ново, макар и неосъзнато, но силно чувство за нов живот, за друга реалност, където в скръбта се крие и протеста и желанието да се победи.
 
„Един убит” -  в стихотворението най – ярко изпъква  хуманизма – „Той не ни е вече враг”. Поетът рисува поваления противник в делнична битова картина, сред природния пейзаж  - „в хлътналия слог”. И поетът гадае неизвестната му съдба , над която като висше смирение е протегната и „клетата майчина ръка”. Но това мигом сейнало го съжаление е отразено в съзнанието за нелепостта на милосърдието в суровата битка.
 
„Смешна жал, нелепа жал
в грохотно, жестоко време!”
 
Най – характерната черта на Дебеляновата военна поезия е предметното – образният и стил. В последните стихове на поета са изчезнали символичните навеи,  които наистина нерядко срещаме  в поезията му преди войните. Тук всичко е предадено с трезва, реалистична образност, чужда на всякакво романтично замъгляване, на всякакъв патос и умиление.
 
„Светла вяра” – тук откриваме по-ясен социален план и по-ясно мирагледно отношение към живота. Поетът е нежен мечтател, който мечтае за един по-висок хуманен идеал. Светлата вяра на поета е в неизбежното тържество на силите, на доброто и светлината, над силите на робството и мрака. Макар да не са посочени историческите сили, които ще влязат в борбата с неправдата и робството на стария свят, ясно е към кого е адресирана тази вяра. Лирическият герой носи нещо мъжествено, величествено и непреклонно у себе си, високото и благородно признание за човека в бъдещето. Автор: Александър Ненов