Гео Милев (1895 - 1925) – епоха, личност и място на поета

Гео Милев навлиза в литературата след Първата Световна война. Той получава сериозна системна научна подготовка в Германия. Живее с благородната амбиция да тласне литературния живот по нов  модерен път. Знае девет езика.  Гео Милев е човек

Гео Милев навлиза в литературата след Първата Световна война. Той получава сериозна системна научна подготовка в Германия. Живее с благородната амбиция да тласне литературния живот по нов  модерен път. Знае девет езика.
 Гео Милев е човек с високо самочувствие и силна непреклонна воля. Прекланя се пред истината и човешкия дух.
Цялата му обич е пренесена в жертва на изкуството. Отличава се с огромна трудоспособност, мащабност на мислене, широка култура, дръзка амбициозност и стремеж към новаторството.
 
 
Гео Милев е поет публицист, преводач, художник, социален реалист. В голяма част от поезията си символист, експресионист. Свидетел е не само на Балканската, Междусъюзническата и участник в Първата Световна война, но е и свидетел на септемврийските събития 1923г. Те отразяват интелигентната му съвест и душа. През много лутания и експерименти преминава Гео Милев, за да стигне върха на своето поетично творчество – поемата „Септември”.
 
Гео Милев е импулсивна личност, неспокойна, пламенна и горда, неудържимо амбициозна. Той утвърждава демократичното хуманистично революционно начало в нашата литература. Основна черта в естетическите му възгледи е народността. Поемата му се ражда в дни на небивал терор, жестоки инквизиции. Темата е Септемврийското въстание и участието на народа ни в него.  Изградена е от 12 глави и един вик на протест срещу жестокостите над българския народ. Започва с мрачен динамичен акорд, в който прозвучават стоновете на народа ни. Условията в капиталистическия свят раждат вековната злоба на роба.
 
Още в началото откриваме бавен плачевен ритъм, равна интонация, но наситена и сгъстена атмосфера. Тук открояваме причините, които раждат пурпурния гняв на хората. Следва изброяване на села и градове, от които тръгват голи и боси, гладни, изпокъсани не някакви гений, а работници и селяни. Те са представени като неудържими, велики,  като хора, които със своите кърви пишат историята. Автор: Александър Ненов