Испанският ренесанс – културна и обществена характеристика на епохата.

Испанският ренесанс е особена и специфична част от развитието на европейските обществени и културни процеси. От една страна той е под особеното влияние на борбата срещу арабските нашественици, окупирали голяма част от Южна Испания, а от друга страна,

Испанският ренесанс е особена и специфична част от развитието на европейските обществени и културни процеси. От една страна той е под особеното влияние на борбата срещу арабските нашественици, окупирали голяма част от Южна Испания, а от друга страна, голямо значение за формиране духа на епохата има започналата клонизация на Централна и Южна Америка.
 
Историческият процес на съвместяване на тези важни събития, в голяма степен оформя и характеристиките на испанския ренесанс. В края на ХV век и началото на ХVІ век, Испания започва своя истински разцвет като държава и духовна значимост. Оформят се и  основните черти на испанския национален характер. Основните черти са силно развитото чувство за чест и лично достойнство; нулева склонност за извършването, на каквито и да е компромиси; склонността към извършване на безсмислени, но изпълнени с героизъм авантюри и приключения. Наред с тези героично – епически характеристики, испанската душевност, в процеса на своето формиране, е под изключително силно влияние на католическата църква и доктрина.
 
Испанската ренесансова литература, в огромната си част, е резултат на това съчетание от различни влияния. За нейното формиране, значение имат приключенската романтика на рицарските времена и традиции, силните фолклорни влияния, както и специфичната атмосфера на историческата епоха.
 
Две са основните жанрови разновидности на литературата по време на испонския ренесанс. Драмата се свързва главно с името на Лопе Де Вега.  Най-високата фаза в своето развитие, испанският роман от епохата на ренесанса има в творчеството на  Мигел Де Сервантес Сааведра („ Дон Кихот ”). Той слага край на традицията на рицарските романи. Автор: Александър Ненов