Данте Алигиери е личност, която интригува не само обикновените хора,  но и познавачите на  звездите. По принцип за живота на световноизвестните хора, оставили трайни следи в историята и културата на човечеството, научаваме не само от техните биографии, но и от хороскопите, които астролозите им правят именно с цел да разкрият по-пълно  различни страни  от тяхната личност.

Що се отнася до Данте, сложността се състои в това, че не е известна точната дата на неговото раждане и е доста трудно да бъде определена поради отдалечеността във времето.

Като оставим настрана сложните астрологични изчисления,  за най-меродавна се смята датата 30 май 1265 година и върху тази дата е  построен неговия хороскоп.

Данте е роден във Флоренция.  Той е бил кръстен, по флорентински обичай, в първата страстна събота, а именно на 25 март 1266 година. Що се отнася до раждането му, смята се, че той е дошъл на бял свят под знака на Близнаци, но от множество ценни факти за живота му, се смята, че месецът е май 1265 година.

Най-великото произведение на Данте е ‘Божествена комедия’, а най-знаменитата част от биографията му е историята на любовта му към прекрасната Беатриче.

‘Божествена комедия’ е написана от първо лице: в нея великият поет сам пътешества из Ада, Чистилището и Рая. Всичко това е резултат от  философските размисли на Данте за мирозданието и в същото време дълбоко лично съчинение.  За поета - човек дълбоко религиозен,  целта на битието се оказва Божествената Любов...

Данте съпровожда в Рая сияещия дух на Беатриче. Той я вижда за първи път, когато е на девет, а тя  е също на толкова.  Образът на очарователното момиченце в червени дрехи се е запечатал в душата на бъдещия поет. След като минали още девет години, Данте отново я среща, но вече като омъжена дама. А след три години тя  умира...

Данте избира Беатриче като идеал.  Чувството му е като религиозно преклонение пред всепобеждаващата  чиста любов  в образа на ангела-Беатриче.

Хироскопът на Данте говори за такива черти на характера като напористост и убеденост в истинността на собствените умозаключения. Именно тези качества способстват за успешна реализация в социума и умение да се формира общественото мнение. Любовта към уединението се е трансформирала при Данте в способност за концентрация на умствените усилия, която е така необходима за плодотворно творчество.

Венецът на творчеството му - ‘Божествена комедия’ - оказал огромно влияние не само  за развитието на европейската литература, но и за формирането на италианския език - гениалният творец придал на тосканския диалект такова достойнство и колорит, че това му позволило той да стане основа  първоначално  на литературния, а след това на разговорния език.  Така, благодарение на Данте, именно тосканският диалект се превърнал във фундамент на съвременния италиански език.   
Автор: Албена Иванова