Творчеството на Стоян Михайловски - триединство между философия, поезия и политика

Стоян Михайловски е български писател и общественик. Той е  потомък на стар възрожденски високо просветен род,  племенник е  на Иларион Макариополски.  Роден е на  7 януари 1856 година  в град Елена. Учи в Търново, &

2010-08-03 18:54:46
Творчеството на Стоян Михайловски - триединство между философия, поезия и политика
Стоян Михайловски е български писател и общественик. Той е  потомък на стар възрожденски високо просветен род,  племенник е  на Иларион Макариополски.  Роден е на  7 януари 1856 година  в град Елена. Учи в Търново,  завършва Френския султански лицей „Галата сарай“ в Цариград , където е съученик на Константин Величков.

 След това Михайловски  е учител в Дойран , а през 1875 година  заминава за Екс ан Прованс във Франция ,  където следва право.

След Освобождението  Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия. Член е на Свищовския съдебен съвет , главен редактор на  вестник “Народний глас” в Пловдив, бил е  началник на отделение в Министерството на външните работи .

Стоян Михайловски  работи и като главен секретар на Министерството на правосъдието , член е  на Русенския апелативен съд  и  учител по френски език в  в Русенската мъжка гимназия.

Михайловски  е извънреден преподавател по френски език в Юридическия  и в Историко-филологическия факултет  и доцент по всеобща лититературна история  във Висшето училище, днес Софийски университет. Дописен член на Българското книжовно дружество - днес Българска академия на науките и дейтвителен член от 1898 година.

Литературната си дейност  Михайловски през 1872 в Цариград. Сатирично- публицистичното моралистично творчество на Михайловски е жанрово разнообразно —  той пише басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми и драми. Неговите басни, „Орел и охлюв“, „Бухал и светулка“, „Секира и търнокоп“,  са класически образци в българската литература, с трайно присъствие в българското национално съзнание. В епиграмите си Ст. Михайловски е пределно афористичен и злободневен.

Поезията му, изпълнена с митологични и библейски мотиви, има амбицията да постигне триединство между философия, поезия и политика. Занимават го метафизичните проблеми на битието, противоборството между живот и смърт, добро и зло,ден-нощ, Бог и Сатана, свобода и несвобода, аскетичната саможертвеност и властническите инстинкти.

Лайтмотив на творчеството му е вечното непостигане на свободата, тържеството на посредствеността и потисничеството. Михайловски въвежда източния алегоризъм като форма на социална сатира, възражда и актуализира на българска почва кратките сатирични форми: афоризма, епиграмата, апострофа, сатиричната парабола.
Михайловски е известен с псевдонимите: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков.

Стоян Михайловски умира на 3 август 1927 година в София.
Автор: Албена Иванова

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия