Със своята комедия, Молиер произнася унищожителна присъда над набожните лицемери. Комедията започва с една класическа експозиция, която едновременно отхвърля и затваря цялостното действие в комедията. То се извършва от досадната госпожа Пернел, майката на Оргон. Тя е сценичният персонаж, който въвежда двата централни героя – Тартюф и Оргон.
Госпожа Пернел е най-упоритата в своето безгранично заслепение, и докато в началото тя е високомерна и светлива царица, на финала тя е смешна и жалка.
Друг основен композиционен похват в „Тартюф” е контрастът. В най – чист вид той е развит в образа на Тартюф и показва разликата между думите и делата на лицемера. Неговата лакомия е в пълно противоречие с мнимата му святост. Образа на Тартюф, в текста на Молиер, е неразривно свързан с Оргон. Идеята на автора е да ги представи като „двойка звезди”, кръжащи една около друга. Тартюф, със своята лицемерна възможност е немислим без религиозно заслепения Оргон. В духа на нормативната естетика, Молиер търси изобличаването на обществено значими ( по онова време ) пороци, сред които лицемерието, лъжливата набожност, немотивираната наивност. Те се превръщат в най-лесно изобличимите и различни човешки недостатъци. Тартюф и Оргон са типични герои от високата класа. Те са изградени личности, които са завладяни от една страст – користна у Тартюф и неудачно насочена у Оргон.
Водещият психологически мотив за Оргон е в неговия интерес на довереникът му Тартюф. Заслепението му е резултат от деградацията от въздействието на чувствата на Тартюф. Другият контраст е между славата на свестния човек и неговата привързаност към земните блага.
Тартюф се появява на сцената едва в третото действие на комедията. При появата обаче, вече е подробно охарактеризиран от останалите герои. Тартюф се появява като изграден лицемер. Автора изобличава своя герой като измамник и аморален тип, за който не съществуват предразсъдъци, съвест и морал. Героят злоупотребява с доверието на Оргон и тук Тартюф става лицемер злодей.
Автор: Александър Ненов
Госпожа Пернел е най-упоритата в своето безгранично заслепение, и докато в началото тя е високомерна и светлива царица, на финала тя е смешна и жалка.
Друг основен композиционен похват в „Тартюф” е контрастът. В най – чист вид той е развит в образа на Тартюф и показва разликата между думите и делата на лицемера. Неговата лакомия е в пълно противоречие с мнимата му святост. Образа на Тартюф, в текста на Молиер, е неразривно свързан с Оргон. Идеята на автора е да ги представи като „двойка звезди”, кръжащи една около друга. Тартюф, със своята лицемерна възможност е немислим без религиозно заслепения Оргон. В духа на нормативната естетика, Молиер търси изобличаването на обществено значими ( по онова време ) пороци, сред които лицемерието, лъжливата набожност, немотивираната наивност. Те се превръщат в най-лесно изобличимите и различни човешки недостатъци. Тартюф и Оргон са типични герои от високата класа. Те са изградени личности, които са завладяни от една страст – користна у Тартюф и неудачно насочена у Оргон.
Водещият психологически мотив за Оргон е в неговия интерес на довереникът му Тартюф. Заслепението му е резултат от деградацията от въздействието на чувствата на Тартюф. Другият контраст е между славата на свестния човек и неговата привързаност към земните блага.
Тартюф се появява на сцената едва в третото действие на комедията. При появата обаче, вече е подробно охарактеризиран от останалите герои. Тартюф се появява като изграден лицемер. Автора изобличава своя герой като измамник и аморален тип, за който не съществуват предразсъдъци, съвест и морал. Героят злоупотребява с доверието на Оргон и тук Тартюф става лицемер злодей.