Алксандър Дюма-баща е един от най-великите франски писатели-романисти. Роден е на 24.7.1802 година.Той е известен със множеството си исторически и приключенски романи, благодарение на които става един от най-четените френски писатели. Освен романите си, Дюма пише пиеси и е редовен дописник в редица списания.
Рабoтейки в Париж, Дюма пише статии в списания и театрални пиеси. През 1829 година неговата първа самостоятелна пиеса „Дворът на Анри III“ получава одобрението на широката публика. Следващата година,втората му пиеса „Кристина“ става също толкова популярна и му позволява да посвети цялото си време на писане.
През 1830 г. Дюма участва в Юлската революция , която сваля Шарл Х от престола и поставя на негово място Луи-Филип. Вследствие на тази революция,животът във Франция в периода 1830 — 1835 е труден, с чести бунтове от страна на републиканците и обеднелите граждани, които търсят промяна. Когато животът постепенно започва да се нормализира, икономиката се подобрява и цензурата в пресата намалява. Тогава Дюма вижда възможност отново да хване перото.
След редица успешни пиеси той обръща погледа си към романите. Въпреки, че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, от страна на издателите на вестници и списания, така че пре 1838 г. той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
В съавторство със учителя си по фехтовка Огюстен Грисиер, през 1840 Александър Дюма издава „Учителят по фехтовка“, разказ за събитията през Декемврийската революция в Русия. Впоследствие този роман бива забранен от цар Николай I , а Дюма бива обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на царя. Грисиер е споменат с уважение в „ Граф Монте Кристо” и „Братята корсиканци“, а също и в мемоарите на Дюма.
През 1840, Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени. В следствие на това той става баща на поне три извънбрачни деца. Едно от тези деца, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма - баща и Александър Дюма-син.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на “Гран Монте Кристо”, той има и значителен принос в „ Тримата мускетари”и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 г. писателят избягва Брюксел , а оттам заминава за Русия , където благодарение на творбите си е вече много популярен.
В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия , където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864 година.
Дюма умира на 5 декмври 1870 година в село Пюи, намиращо се в околностите на град Диеп, на 68 годишна възраст.
Въпреки, че е известен основно като романист, Дюма жъне първите си успехи като драматург. Най-известната му пиеса е „Антоний“ , която се счита за първата неисторическа романтична драма.
Първоначално Дюма е погребан в родното си място. На 30 ноември 2002 година със заповед на президента на Франция Жак Ширак , тялото на писателя е ексхумирано и с пищна церемония и държавни почести е преместено в пантеона в Париж.
Дюма остава най-четеният и продаван френски автор. Неговите произведения са вдъхновили над 200 филма.
Домът на Дюма — Шато Монте Кристо — е реставриран и отворен за почитателите му.
Автор: Албена Иванова
Рабoтейки в Париж, Дюма пише статии в списания и театрални пиеси. През 1829 година неговата първа самостоятелна пиеса „Дворът на Анри III“ получава одобрението на широката публика. Следващата година,втората му пиеса „Кристина“ става също толкова популярна и му позволява да посвети цялото си време на писане.
През 1830 г. Дюма участва в Юлската революция , която сваля Шарл Х от престола и поставя на негово място Луи-Филип. Вследствие на тази революция,животът във Франция в периода 1830 — 1835 е труден, с чести бунтове от страна на републиканците и обеднелите граждани, които търсят промяна. Когато животът постепенно започва да се нормализира, икономиката се подобрява и цензурата в пресата намалява. Тогава Дюма вижда възможност отново да хване перото.
След редица успешни пиеси той обръща погледа си към романите. Въпреки, че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, от страна на издателите на вестници и списания, така че пре 1838 г. той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
В съавторство със учителя си по фехтовка Огюстен Грисиер, през 1840 Александър Дюма издава „Учителят по фехтовка“, разказ за събитията през Декемврийската революция в Русия. Впоследствие този роман бива забранен от цар Николай I , а Дюма бива обявен за персона нон грата в Русия до смъртта на царя. Грисиер е споменат с уважение в „ Граф Монте Кристо” и „Братята корсиканци“, а също и в мемоарите на Дюма.
През 1840, Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени. В следствие на това той става баща на поне три извънбрачни деца. Едно от тези деца, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма - баща и Александър Дюма-син.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на “Гран Монте Кристо”, той има и значителен принос в „ Тримата мускетари”и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.
Когато Луи-Филип е свален, Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 г. писателят избягва Брюксел , а оттам заминава за Русия , където благодарение на творбите си е вече много популярен.
В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия , където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864 година.
Дюма умира на 5 декмври 1870 година в село Пюи, намиращо се в околностите на град Диеп, на 68 годишна възраст.
Въпреки, че е известен основно като романист, Дюма жъне първите си успехи като драматург. Най-известната му пиеса е „Антоний“ , която се счита за първата неисторическа романтична драма.
Дюма е плодовит автор и на документални и исторически статии, книги и есета.
Едно от най-известните му нехудожествени произведения е „Голяма кухненска енциклопедия“. Тя е публикувана след смъртта му. Това е комбинация от енциклопедия и готварска книга. Самият Дюма е както епикуреец, така и експер готвач. Дюма е автор и на много пътеписи.Първоначално Дюма е погребан в родното си място. На 30 ноември 2002 година със заповед на президента на Франция Жак Ширак , тялото на писателя е ексхумирано и с пищна церемония и държавни почести е преместено в пантеона в Париж.
Дюма остава най-четеният и продаван френски автор. Неговите произведения са вдъхновили над 200 филма.
Домът на Дюма — Шато Монте Кристо — е реставриран и отворен за почитателите му.