Средновековни и ренесансови елементи в „Божествена комедия”

Якоб Буркхарт казва: „Данте е граничен камък между Средновековието и новото време.” „Божествена комедия” също лежи между Средновековието и Ренесанса и съдържа в себе си не само нови ренесансови идеи и елементи,

Якоб Буркхарт казва: „Данте е граничен камък между Средновековието и новото време.” „Божествена комедия” също лежи между Средновековието и Ренесанса и съдържа в себе си не само нови ренесансови идеи и елементи, но и елементи от Средновековието.

Поемата е с религиозна тематика, това на първо място я обвързва със Средновековието.Написана е по образец на църковно-християнската литература. Съдържа християнска символика. В произведението до голяма степен е спазена градацията на греховете – от по-леките към най-тежките (подреждането на кръговете на ада) , установена от Християнския морален кодекс. По времето на Данте средновековната християнска църквата все още има своето влияние, затова въвеждането на новите хуманистични идеи е било най-възможно за осъществяване с помощта на библейския сюжет и символика.

За първи път до тогава в литературното произведение авторът присъства активно и страстно в своето произведение, изявява своята индивидуалност и политически възгледи, а освен това осмива църквата с тънка ирония. Друг ренесансов елемент в „Божествена комедия” е поставянето на преден план на човешката личност, заедно с всичко, което я вълнува и обуславя нейното поведение. Поставен е акцент върху това, което прави от един човек личност – мислите, чувствата, ценностната система и  насочеността на волята, благодарение на която човек става син на делата си. Данте индивидуализира грешниците, които среща докато пътува през ада и преизподнята. Представя ги като хора със земна съдба, страсти, страдания, и противоречия. Всички лица в „Ад” се различават едно от друго със свои неповторими черти. Описанията им са наситени с дълбок психологизъм. Творецът проявява интерес към личната съдба на героите си и към делата, които са ги отвели в рая, ада или преизподнята. Проличава неговата вяра в силата на човешкия разум и воля  - о
сновна черта на хуманизма. Данте вярва, че грешниците могат да осъзнаят греховете си, съчувства им и се възхищава на техния стоицизъм – силата да отстояват чувствата си пред догмите на църквата.
Автор: Александър Ненов