Александър Солженицин с Нобелова награда за литература за 1970 г.

Александър Солженицин е руски дисидент - романист, драматург  и историк.  Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз  научава за системата на съветските лагери за  принудителен труд. Писателят става лауреат на Ноб

Александър Солженицин е руски дисидент - романист, драматург  и историк.  Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз  научава за системата на съветските лагери за  принудителен труд. Писателят става лауреат на Нобелова награда за литература за 1970 година, а през 1974 година  е  прокуден от родината си.

Солженицин е роден на 11 декември 1918 година в Кисловодск, Русия. Следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война. През войната Солженицин се сражава в  Червената армия, където получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 фесруари 1945 година ,  заради това, че критикува Сталин  в писмата си до свой бивш съученик.

Затворен е без съд  за осем години — от 1945 до 1952,  по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка,  затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Писателят описва тамошните си преживявания в романа си "В първия кръг". 

Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг.  За тях той пише в "Един ден на Иван Денисович" и "Архипелаг ГУЛаг". 

През 1952 г. Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в Ташкентската  болница през 1954 година. Престоят му там е отразен в повестта "Раково отделение".

По време на управлението на Никита Хрушчов,   Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан  и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.

Разказът „Един ден на Иван Денисович“  е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват по системата на т.нар. самиздат. Неговото „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“, в което той настоява за премахване на цензурата , реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на „В първия кръг“  и „Раково отделение“  и получаването на Нобеловата награда ,  конфликтът се изостря още повече.

На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия .  След по-малко от седмица, съветските власти предприемат репресивни мерки  и срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.

Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария,  а по-късно, през 1976 г. – във Върмонт, САЩ. През 1990 година  съветското му гражданство е възстановено, а  на 27 май 1994 година   той се завръща в Русия след 20-годишно принудително изгнание  в Америка. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към  него , писателят  желае да се завърне в родината си.

През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките . През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25000 долара ).

Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин  през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000 и  през 2002 година.

Александър Солженицин умира  от сърдечен удар  в Москва , на 3 август 2008 г.,   на 89- годишна възраст.

Автор: Албена Иванова