Ханс Кристиян Андерсен - един от най-четените детски автори. Роден е на 2 април 1805 година в датското градче Одензе. Има бедно и тежко детство. Баща му е обущар, майка му - алкохоличка, дядото - психично болен, леля му е сводница, а полусестрата му - проститутка.
Когато е на 11 години умира баща му и малкият Ханс напуска училище, за да работи в шивашка фабрика. По-късно обаче той се връща в училището. Най-голямото желание на момчето е да стане актьор. Тъй като е блестящо сопрано, на 14-годишна възраст Андерсен се насочва към пеенето. Същевременно посещава и актьорско училище.
Природата не е била много щедра към Андерсен. Той е слаб, с буйна кестенява коса, малки сини очи и гърбав нос. Ръцете и краката му са непропорционално дълги, а стъпалата огромни. Внезапно той губи гласа си. Тогава решава да стане поет. С един от ученическите си опити, стихотворението "Умиращото дете", Андерсен печели международна литературна известност, а след издаването на стихосбирката "Стихотворения", получава кралска стипендия. Андерсен е сочен като обещаващ талант на датската литература. Писателят пише романи, есета, поеми, пиеси, но те не му носят печалби. Тогава решава да се обърне към приказките, където намира своето призвание.
През 1835 година се появява малко томче с меки корици, озаглавено "Приказки за деца". Книгата съдържа четири приказки: "Огнивото", "Цветята на малката Ида", "Принцесата върху граховото зърно" и "Малкият Клаус и Гоемият Клаус". По-късно се появяват и други книги и така почти всяка година до края на живота му. Малките му читатели много го обичат. Андерсен става любим автор на милиони деца, а приказките му се четат на повече от 100 езика.
Ханс Кристиян Андерсен е бил доста странна личност. Имал е много страхове. Ужасявал се от кучета, течение и трихинелоза. Страхувал се от пожари, затова винаги носел със себе си въже, за да може да се спаси от горяща сграда. Страхувал се, че може да бъде погребан жив, затова наредил на приятелите си, да му прережат вените, преди да бъде положен в ковчега. А когато заспивал, остaвял бележка до себе си: "Само изглеждам мъртъв".
Андерсен не успява да се ожени, да създаде семейство, да има деца. Винаги се влюбвал във високопоставени или омъжени жени.
При едно от многобройните си пътувания, той посещава Турция. А когато влиза в нашенски работилници и чува българска реч, решава да посети Сърбия и България. Така на кораб по Дунав среща русенката Милена Тучева-Шандор, омъжена и с две деца. Двамата прекарват дълги часове на корабната палуба, унесени в тихи разговори. Срещата им оставя незабравим спомени у писателя. След време той й изпраща книга с посвещение, където казва, че никога няма да забрави сините й очи - очите на Балкана.
Не познал щастие в любовта, Ханс Кристиян Андерсен умира в съня си от рак на черния дроб на 4 август 1875 година. Приказките му - общо 136, се преиздават и днес в целия свят - четат ги нови поколения читатели.
Автор: Албена Иванова
Когато е на 11 години умира баща му и малкият Ханс напуска училище, за да работи в шивашка фабрика. По-късно обаче той се връща в училището. Най-голямото желание на момчето е да стане актьор. Тъй като е блестящо сопрано, на 14-годишна възраст Андерсен се насочва към пеенето. Същевременно посещава и актьорско училище.
Природата не е била много щедра към Андерсен. Той е слаб, с буйна кестенява коса, малки сини очи и гърбав нос. Ръцете и краката му са непропорционално дълги, а стъпалата огромни. Внезапно той губи гласа си. Тогава решава да стане поет. С един от ученическите си опити, стихотворението "Умиращото дете", Андерсен печели международна литературна известност, а след издаването на стихосбирката "Стихотворения", получава кралска стипендия. Андерсен е сочен като обещаващ талант на датската литература. Писателят пише романи, есета, поеми, пиеси, но те не му носят печалби. Тогава решава да се обърне към приказките, където намира своето призвание.
През 1835 година се появява малко томче с меки корици, озаглавено "Приказки за деца". Книгата съдържа четири приказки: "Огнивото", "Цветята на малката Ида", "Принцесата върху граховото зърно" и "Малкият Клаус и Гоемият Клаус". По-късно се появяват и други книги и така почти всяка година до края на живота му. Малките му читатели много го обичат. Андерсен става любим автор на милиони деца, а приказките му се четат на повече от 100 езика.
Ханс Кристиян Андерсен е бил доста странна личност. Имал е много страхове. Ужасявал се от кучета, течение и трихинелоза. Страхувал се от пожари, затова винаги носел със себе си въже, за да може да се спаси от горяща сграда. Страхувал се, че може да бъде погребан жив, затова наредил на приятелите си, да му прережат вените, преди да бъде положен в ковчега. А когато заспивал, остaвял бележка до себе си: "Само изглеждам мъртъв".
Андерсен не успява да се ожени, да създаде семейство, да има деца. Винаги се влюбвал във високопоставени или омъжени жени.
При едно от многобройните си пътувания, той посещава Турция. А когато влиза в нашенски работилници и чува българска реч, решава да посети Сърбия и България. Така на кораб по Дунав среща русенката Милена Тучева-Шандор, омъжена и с две деца. Двамата прекарват дълги часове на корабната палуба, унесени в тихи разговори. Срещата им оставя незабравим спомени у писателя. След време той й изпраща книга с посвещение, където казва, че никога няма да забрави сините й очи - очите на Балкана.
Не познал щастие в любовта, Ханс Кристиян Андерсен умира в съня си от рак на черния дроб на 4 август 1875 година. Приказките му - общо 136, се преиздават и днес в целия свят - четат ги нови поколения читатели.