Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев,той е роден в Търново на 28 февруари 1907 година. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 година Никола завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при проф. Цено Тодоров.
През 30-те години записва финанси и търговия в Софийския университет. По-късно става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.
Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г. Той завежда отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" от 1950 до 1955 година. Сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Пише разкази за животни, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести.По време на престоя си в София Емилиян Станев се запознава с много от тогавашните интелектуалци - писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.
Първата му книга - сборник с разкази с името "Примамливи блясъци" е издадена през 1938 година. Следващата му книга е сборникът "Сами" , с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още "Вълчи нощи" , "Делници и празници" , "Дива птица" , "В тиха вечер" .
През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта "Крадецът на паскови" . След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман "Иван Кондарев", в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 година.
Емилиян Станев е автор на книги за деца и юноши: "През гори и води" , "Лакомото мече" , "Повест за една гора" , "Когато скрежът се топи" , "Чернишка" и др.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания върху историята на България. От този период са романите "Легенда за Сибин, преславския княз", "Тихик и Назарий", "Антихрист" и "Търновската царица".
Големият писател умира на 15 март 1979 година.