В живота на Вазов има немалко факти, от които се вижда, че този наглед сух, строг, почти  с аскетичен изглед  българин е бил всъщност пламенна натура. Репутацията му на народен поет и патриарх на българската литература десетилетия засенчва тази черта на  темперамента  му.За поколенията той си остава  валичава статуя, подвластна  само на патриотични и общонационални страсти. Това много  тежало на Вазов.

Всъщност жените влнуват поета  още от  юношеските му години, но той се притеснява от това. Тъй като в семейството на баща му и майка му никога не се е чувала дума за любов, дори споменаването й  се е считало за неприлично.  Дори когато поетът искал да даде воля на любовните си чувства в поезията си , усещал стеснение при мисълта, че майка му ще чете тези стихове.

Младият Иван се влюбва още 19-годишен и то в по-възрастна от него жена - 30-годишна покръстена еврейка. Тя обаче е женена. Младежът  я  обичал година и половина без тя да знае. Накрая решил да действа. Отишъл у тях под някакъв предлог и й  открил сърцето си. Идилията продължила  цяла година, но съпругът отвежда  жена си във Влашко.

На първата си любима Вазов посвещава много стихове. Оцелелите от тях поетът публикува в лиричната си стихосбирка "Майска китка" през 1880 г. Там могат да се прочетат неща, за които и дума не е ставало в учебниците ни по литература:

"Твойте ненки
страстни
не видя в тоз час,
но че са прекрасни,
туй догаждам аз.
Може би приличат
на два портокаля,
затуй ме привличат
та да ги погаля".

Между няколкото еротични стихове, има и едно, посветено на някоя си Рафие - туркиня от шантан в Русе. Майка му не може да преглътне това с туркинята и му пише сърдито писмо.

Колкото  до самия Вазов, той в по-зрелите си години признава, че го е срам, че е печатал такива цинични неща.            
Автор: Албена Иванова