Яворовата Мина

"Тогава тя нямаше още 16 години. То беше ден Благовещение. Блага вест в нарекох аз в моя живот. И тя радваше очите ми подобно бяла лилия сред поле през май, покрито в цветя... Тя радваше очите ми и опияняваше душата ми". Така Яворов е описа

"Тогава тя нямаше още 16 години. То беше ден Благовещение. Блага вест в нарекох аз в моя живот. И тя радваше очите ми подобно бяла лилия сред поле през май, покрито в цветя... Тя радваше очите ми и опияняваше душата ми". Така Яворов е описал в парижкия ви дневник първата си среща с Мина Тодорова на 25 март 1906 г. Още същия ден той й посвещава стихотворение, наречено "Благовещение". Четирите години на тази обречена любов са най-плодотворните в творчеството на големия поет.
Запознанството става в софийския дом на Петко Тодоров, брата на Мина. През май 1906 г. един хоп донася на нея и на  зълва й  разкошни букети  цветя, а след няколко месеца двете с възторг четат в "Мисъл" "Две хубави очи".

Между смуглия поет  и нежното момиче започва кореспонденция - уви, тя ще остане почти единственият начин, по който се изразяват чувствата им. Тази връзка обаче предизвиква буря в богатия чорбаджийски дом  на хаджи Юрдан Тодоров в Елена. Върху  момичето е наложен строг контрол, сипят се постоянни укори и клевети. Родителите й отдавна са й избрали съпруг - местния лекар д-р Момчилов, наближаващ 40-те пълен мъж, но издънка на заможен род. Самотна сред своите, подложена на страшен натиск, постоянно огорчавана и оскърбявана, Мина геройски защитава правото си да обича. Дори заплашва, че ще избяга при Яворов , ако я насилват.

Никой обаче не вярва, че крехкото нежно момиче, с дръпнати като на японка очи и две големи плитки, е способно на такава крачка. Родителите й подготвят разкошен чеиз и се готвят за годеж. На определения ден през април 1909 г. д-р Момчилов и близките му пристигат в чорбаджийския дом, натовареи със скъпи подаръци. Хаджи  Юрдан  и жена му  Роза ги посрещат весели и щастливи. Масите са наредени в ядене и пиене като за важни гости.  Всички насядат в очакване да дойде Мина, да се разменят подаръците и се обави годежът. Времето обаче минава - домакинаите стават неспокойни, шепнат си нещо с почервенели лица.  Минка била отскочила за малко у съседите.  По едно  време един ратай дръпва бащата пред вратата и му казва, че щерка му е излязла от задната врата и отишла към тухларницата. Накрая чорбаджи Юрдан е принуден да съобщи на гостите, че годежът няма да стане - не могат да открият Минка, някъде се е запиляла...

Годежарите си тръгват сконфузени и унили - като от погребение. Скоро става ясно, че при тухларната чакал файтонът на известния стар файтонджия Юрдан Лекето, който откарал Минка в София. Други пък твърдят, че лично Яворов е чакал с файтона и  я  отвел в столицата.

Смелата девойка отсяда  в дома на брат си Петко, но в началото на лятото заболява и е оперирана от апендисит. Раната й не зараства, защото туберкулозата вече громи младия организъм.  В Елена се говори, че болестта я хванала от притеснение заради нежеланагодеж - след като избягала, дълго време била много разстроена, нервна, не се хранела и силно отслабнала.
През юли Мина е откарана във вила "Мисъл" на д-р Кръстев в  Костенец. Там, освен брат й, е и Яворов заедно с други писатели. Поетът нито излиза из курорта, нито участва във веселия и компании - все е край любимата си. В съседната вила пък се е настанила Лора Каравелова със съпруга си и малкия си син.
Уви, болестта напредва и през есента Мина заминава за Париж. През май 1910 г. тя постъпва в санаториума Берк на Атлантическия океан. Яворов пристига в Кале, за да е близо до любимата си, но близките й отказват да го пуснат при нея. В нощта срещу 13-ти юли Мина издъхва.

Поетът все пак успява да отиде на погребението й и до края на годината почти всеки ден ходи на нейния гроб. Там именно ще го намери Лора Каравелова, за да му изповяда любовта си, която ще погребе и двамата.  Автор: Албена Иванова