Николчо е главният герой в повестта на Любен Каравелов "Мамино детенце". Този глезен чорбаджийски син стига до гибелен край, защото получава неправилно възпитание в семейството, училището и обществото. Главни виновници за неговото морално падение са преди всичко родителите му, които му въздействат отрицателно с лошия си пример и с неспособността си да формират у своето дете здрави трудови навици и човешки добродетели. Наред с това действителността, в която живее Николчо също допринася на неговата нравствена поквара.
Революционер-демократ, Каравелов ненавижда чорбаджийската класа и е убеден, че народните изедници ще бъдат доведени до гибел, защото водят празен паразитен живот, който се отразява и върху собствените им деца. За да обоснове моралното падение на своя герой, писателят проследява неговия живот от детството до гибелта му.
Николчо израства в семейна среда, на която са чужди националните проблеми и борби на народа, среда, чиято единствената цел са личното благополучие и парите.
Още при първата ни среща с главния герой, ние разбираме, че той е представител на класа, противонародна по същността си, деградирала класа, на която са чужди всякакви човешки и национални добродетели. По думите на баба Ирина, Николчо, някогашното здраво и умно дете, се е превърнал в "хаярсъзин, какъвто е и баща му". Тя обвинява чорбаджиите за това, че възпитават неправилно децата си. Героят и неговите приятели вече "могат да турят под петата си и унуките на дяда ви Сатана".
Родителите на Николчо, Нено и Неновица, са паразити, на които липсват всякакви светли пориви и стремежи. Откъснати от живота зад високия зид на своята къща, те затварят и сърцата си за хората. От разговорите им, напълно безсмислени и глупави, добиваме представа за техния ограничен ум, за отсъствието на всякаква култура, за духовно бедния им живот. Самите те, несвикнали на труд и живеещи на гърба на бедните, възпитават у сина си чорбаджийско самочувствие, помагат му да се оформи и той като паразит.
Нено и Неновица учат сина си на неуважение към бедните трудови хора. За Николчо още от малък слугите не са хора, а предмети или животни:
"Иване, бре, магаре, бре, качи се на черешата и набери ми малко череши. Дай да ти се кача. Чакай.. Ти си моя кон...". Героят не само се отнася по този начин към Иван-Нищото, но и след като го ухапва до кръв, има наглостта на каже на майка си, че слугата е виновен. Разбира се "вулканът" и неговата "половин душа" вярват на Николчо и наказват Нищото за това, че е разкървавил устата на любимия син. После чорбаджийското детенце, без никакви угризения на съвестта, изпива пърата си ракия. Родителите не си правят сметка за пагубното влияние на алкохола върху младия безделник. Неновица с умиление го поощрява : "- пини си, сине, пини си, мама! .. Ако ти тегли сърцето, то си попивай малко..."
Ето как родителите със своя пример, с отношението си към другите хора и слугите,с прекалената си любов към сина си, го възпитават неправилно. За разлика от тях, обаче, той вместо да спестява, настървено пилее парите. Възпитанието, което дават на сина си оказва пагубно влияние върху него, докато Николчо престава да уважава и самите тях.
За пропадането на Николчо определена вина има и тогавашното килийно училище. Това авторът ни показва чрез образа на даскал Славе, който след като Нено и Неновица изискват от него да не бие сина им, отговаря: "Чорбаджийско дете не се бие...". Училището не само не се бори срещу неправилното възпитание, но и го утвърждава, оправдавайки по-богатите и по-силните.
Вина за моралната гибел на Николчо има и цялата общественост. Всички осъждат младият безделник, но никой не се намесва активно , за да пресече пътя на неговото падение. Когато парите на Неновица изчезват, тя обвинява слугите. Само Али ага посочва истинския виновник, но вече е много късно да се поправи Николчо. Той се превръща в пияница и "чапкънин" и от него пропищява целият град.
След кражбата на парите, решават да оженят чорбаджийския син за Пенка. Баща й разваля годежа й със Стоян, защото поставя парите над бащината обич. Младото момиче попада в лапите на загубилия всякакъв морал Николчо. Това, че има за съпруга най-хубавото момиче, както и това, че има две деца, не може да отклони Николчо от пътя на падението, както са се надявали неговите родители. На чорбаджийския син са чужди и синовната, и съпружеската и бащината обич. Той е затънал много надълбоко в тинята на моралната поквара.
Още на сватбата си Николчо отново краде пари и тогава алчното сърце на баща му не издържа. Към майка си също се отнася жестоко, а накрая влиза и в затвора. Той става моралн убиец на баща си и осакатява собствената си майка. А след като излиза оттам, безделникът не се връща при жена си и децата си, а се запилява по Влашко, където "го храни една циганка, която пере хорските ризи и продава по улиците варен кукуруз"".
Така синът на Нено и Неновица пропада поради неправилното възпитание получил от родителите си , средата, в която живее и килийното училище.
Проследявайки нравствената деградация на Николчо, Каравелов произнася своята присъда над чорбаджийската клас, но наред в това дава тема за размисъл, което прави неговото произведение актуално и днес. Описвайки съдбаа на своите герои, авторът ни кара да се замислим върху отношението ни към децата и дълга ни да им дадем правилно възпитание.
Автор: Албена Иванова
Революционер-демократ, Каравелов ненавижда чорбаджийската класа и е убеден, че народните изедници ще бъдат доведени до гибел, защото водят празен паразитен живот, който се отразява и върху собствените им деца. За да обоснове моралното падение на своя герой, писателят проследява неговия живот от детството до гибелта му.
Николчо израства в семейна среда, на която са чужди националните проблеми и борби на народа, среда, чиято единствената цел са личното благополучие и парите.
Още при първата ни среща с главния герой, ние разбираме, че той е представител на класа, противонародна по същността си, деградирала класа, на която са чужди всякакви човешки и национални добродетели. По думите на баба Ирина, Николчо, някогашното здраво и умно дете, се е превърнал в "хаярсъзин, какъвто е и баща му". Тя обвинява чорбаджиите за това, че възпитават неправилно децата си. Героят и неговите приятели вече "могат да турят под петата си и унуките на дяда ви Сатана".
Родителите на Николчо, Нено и Неновица, са паразити, на които липсват всякакви светли пориви и стремежи. Откъснати от живота зад високия зид на своята къща, те затварят и сърцата си за хората. От разговорите им, напълно безсмислени и глупави, добиваме представа за техния ограничен ум, за отсъствието на всякаква култура, за духовно бедния им живот. Самите те, несвикнали на труд и живеещи на гърба на бедните, възпитават у сина си чорбаджийско самочувствие, помагат му да се оформи и той като паразит.
Нено и Неновица учат сина си на неуважение към бедните трудови хора. За Николчо още от малък слугите не са хора, а предмети или животни:
"Иване, бре, магаре, бре, качи се на черешата и набери ми малко череши. Дай да ти се кача. Чакай.. Ти си моя кон...". Героят не само се отнася по този начин към Иван-Нищото, но и след като го ухапва до кръв, има наглостта на каже на майка си, че слугата е виновен. Разбира се "вулканът" и неговата "половин душа" вярват на Николчо и наказват Нищото за това, че е разкървавил устата на любимия син. После чорбаджийското детенце, без никакви угризения на съвестта, изпива пърата си ракия. Родителите не си правят сметка за пагубното влияние на алкохола върху младия безделник. Неновица с умиление го поощрява : "- пини си, сине, пини си, мама! .. Ако ти тегли сърцето, то си попивай малко..."
Ето как родителите със своя пример, с отношението си към другите хора и слугите,с прекалената си любов към сина си, го възпитават неправилно. За разлика от тях, обаче, той вместо да спестява, настървено пилее парите. Възпитанието, което дават на сина си оказва пагубно влияние върху него, докато Николчо престава да уважава и самите тях.
За пропадането на Николчо определена вина има и тогавашното килийно училище. Това авторът ни показва чрез образа на даскал Славе, който след като Нено и Неновица изискват от него да не бие сина им, отговаря: "Чорбаджийско дете не се бие...". Училището не само не се бори срещу неправилното възпитание, но и го утвърждава, оправдавайки по-богатите и по-силните.
Вина за моралната гибел на Николчо има и цялата общественост. Всички осъждат младият безделник, но никой не се намесва активно , за да пресече пътя на неговото падение. Когато парите на Неновица изчезват, тя обвинява слугите. Само Али ага посочва истинския виновник, но вече е много късно да се поправи Николчо. Той се превръща в пияница и "чапкънин" и от него пропищява целият град.
След кражбата на парите, решават да оженят чорбаджийския син за Пенка. Баща й разваля годежа й със Стоян, защото поставя парите над бащината обич. Младото момиче попада в лапите на загубилия всякакъв морал Николчо. Това, че има за съпруга най-хубавото момиче, както и това, че има две деца, не може да отклони Николчо от пътя на падението, както са се надявали неговите родители. На чорбаджийския син са чужди и синовната, и съпружеската и бащината обич. Той е затънал много надълбоко в тинята на моралната поквара.
Още на сватбата си Николчо отново краде пари и тогава алчното сърце на баща му не издържа. Към майка си също се отнася жестоко, а накрая влиза и в затвора. Той става моралн убиец на баща си и осакатява собствената си майка. А след като излиза оттам, безделникът не се връща при жена си и децата си, а се запилява по Влашко, където "го храни една циганка, която пере хорските ризи и продава по улиците варен кукуруз"".
Така синът на Нено и Неновица пропада поради неправилното възпитание получил от родителите си , средата, в която живее и килийното училище.
Проследявайки нравствената деградация на Николчо, Каравелов произнася своята присъда над чорбаджийската клас, но наред в това дава тема за размисъл, което прави неговото произведение актуално и днес. Описвайки съдбаа на своите герои, авторът ни кара да се замислим върху отношението ни към децата и дълга ни да им дадем правилно възпитание.