Чуждият свой дом в стихотворението „Къщата”и метафора на чуждия живот в стихотворението „Книгите” от Атанас Далчев

Типично за лириката  на Атанас Далчев  е вещите да  живеят свой живот.  Преградата между  предметите и човека  отсъстват. В къщата  е затворено едно демонично пространство, което Дяволът е „дал под наем”

Типично за лириката  на Атанас Далчев  е вещите да  живеят свой живот.  Преградата между  предметите и човека  отсъстват. В къщата  е затворено едно демонично пространство, което Дяволът е „дал под наем”.

   Самотата, отчуждението  и отсъствието  на лирически субект  се усеща и тук,  където времето  е спряло. Появяват  се устойчиви символи-вратата,мракът  в стаите, прозорецът, сивите и влажни  стени и черната сянка на смъртта. Подобно на други стихотворения е тук основните цветове  са черното и бялото.

   Проблемът за  отчуждението от  света, от собственото  си съществуване  и дом , е основен  и в стихотворението  „Повест”. Далчев  използва затворена  композиционна рамка и засилва внушението  за затвореното съществуване, за отсъствието на човека, който никъде не е заминавал и от никъде не се е връщал. Абсурдно е,че именно в дома си лирическият герой усеща най-трагично  своята самота, невъзможност да се адаптира към света и към живота.

  В своя дом човекът  се чувства като чужденец и губи своята идентичност. Поетът използва едновременно и двете местоимения „аз” и „той”. Лишен от самоличност героят губи своето минало , настояще и бъдеще.

  Единствената материална  следа оставят  вещите-портретите, книгите,огледалото,часовникът,защото  човекът се е  разтворил в тях,  а образът му  е заменен с  отражения.

      Стихотворението  „Книгите” от  Атанас Далчев  е елегична изповед.  Цивилизацията дарява  познание, но лишава от пълноценен живот и човешка идентичност. Познанието отнема виталността и енергията,носи умора и самота.

   Лирическият герой,  четящият човек,  подменя един свят  с друг. Човекът  е отчужден  и  пропуска срещата  със света и  хората. Това е  „самоизолация” и „самозазиждане”. Оказва се,че чуждото слово е непълноценен заместител на истинския живот.

  Посланието на  Далчев е,че животът  трябва да се  живее хармонично  и просто. Не е  нужно постоянно  да се търси  неговия заместител. Книжното познание  не е само мъдрост, то е умора и преждевременна смърт  , то е живот без наслада, без истински страсти, лишен от движение и промяна. Модерният човек е раздвоен между благата и бремето на цивилизацията.

   Внушенията в творбата  са постигнати  чрез употребата  на множество отрицания „не зная”; „не познавам”; „ненужен” и др. Художественото време е монотонно, циклично. Автор: Албена Иванова